— Но тя не работи за сводник. Джен казва, че са разчистили по-сериозните играчи. И какви основания би имала да смята, че някой от търговците на дрога може да разбие системата за безопасност на свидетелите?
Погледът на Карол излъчваше цинично примирение.
— Защото съществува несломимото убеждение, че ченгетата от отдела за борба с наркотици са подкупни. И че не можеш да навлезеш в сферата на сериозната търговия с дрога, ако не си плащаш на ченгетата.
Тони се отпусна на стола си. Беше изтъкнал най-сериозните си аргументи, но всъщност не беше и очаквал, че ще успее да я убеди.
— Обещай ми поне, че ще вземеш предвид това, което ти казах.
Тя допи чашата си и посегна към бутилката.
— Много съм благодарна за усилията, които полагаш, за да ни помогнеш. Наистина е така. Но ми се струва, че този път си далеч от целта.
— Твое право е да мислиш така — отвърна той.
— Нямам предвид хипотезата ти, Тони. Тя е блестяща. Но грешиш в предположенията си къде да търсим престъпника — каза Карол.
Той се канеше да отпие от виното си, но се отказа и я погледна озадачено.
— Пропуснал ли съм нещо?
— Трябва ни някой, който разполага с достатъчно познания, за да може да промива успешно чуждите мозъци. Човек, който има достъп до Дерек Тайлър и може да бъде сигурен, че никога няма да го издаде. Някой, който е бил в Темпъл Фийлдс вечерта, когато беше убита Санди Фостър.
Очите на Тони се разшириха.
— Какво искаш да кажеш, Карол?
— Казвам, че Ейдън Харт отговаря на твоя профил много по-точно, отколкото което и да е ченге.
Тони се разсмя.
— Ейдън Харт ли? Занасяш се.
— Ейдън Харт е ползвал услугите на Санди Фостър същата вечер, когато тя е била убита. Призна си го, след като доказахме, че тя се е качила в колата му. Но можа да представи алиби за времето, когато е настъпила смъртта, затова престанах да се занимавам с него. Но се оказа, че Сам Еванс не е престанал. Продължил да го следи и установил, че Харт ползва услугите на проститутки два-три пъти седмично. Дори тогава не бях на мнение, че това дава основания за подозрение. Но ако ти си прав и наистина двете серии убийства са режисирани от един и същи човек, алибито му няма никаква стойност и всички останали данни добиват съвсем различно значение.
Тони тръсна глава, опитвайки се да възприеме това, което говореше Карол.
— Не, не е възможно. Този човек е истински шут. Смехотворен и жалък кариерист.
— А може би просто умее да се прикрива? — възрази Карол.
Тони отпи глътка вино, смръщи чело и се замисли.
— Не става, Карол. Не се покрива с това, което ни каза Дий. Не съществуват основания да предполагаме, че тя знае кой е Харт, следователно не може и да изпитва такъв панически ужас от него.
— Така ли? А какво знаем ние за психическото й здраве? Човек с положението на Харт може спокойно да обяви, че тя има болестни деформации на психиката, да я обяви за опасна и да се постарае да бъде затворена завинаги зад стените на някоя лечебница.
Тони още се съмняваше.
— Не знам… — той скочи на крака и започна да крачи из кухнята. — Чакай малко — възкликна той тържествуващо. — Преди две години, когато Дерек Тайлър е извършвал убийствата, Харт изобщо не е бил тук. Още е работел в Рамптън. Преместил се е в Брадфийлд преди по-малко от година. Следователно не може той да е бил човекът, обработил Дерек Тайлър да извърши онези убийства. И ако си съгласна с мен, че Тайлър не може да е измислил всичко сам, трябва да приемеш и това, че организаторът на двете серии убийства е един и същ. Което изключва възможността той да е Ейдън Харт.
Карол го загледа внимателно.
— Сигурен ли си в това? Не е ли възможно да е бил командирован тук?
— Абсолютно сигурен съм. Но няма да е трудно да провериш и ти — Тони направи гримаса. — Съжалявам, че те лиших от заподозрения. Но дори ако изключим фактическите несъответствия, не си представям Харт в тази роля. Той просто няма необходимите данни.
Тя въздъхна. Не беше напълно убедена, но не разполагаше с никакви контрааргументи.
— Да му се не види. Е, поне не се изложих с тази хипотеза пред Брандън — тя допи чашата си. — Отивам да поспя. Денят беше ужасен.
— Дръж ме в течение, нали обещаваш? — каза той, докато я изпращаше до външната врата.
На прага тя се обърна, постави ръка на рамото му, притисна се към него, целуна го по бузата и каза:
— Благодаря.
— Това пък за какво беше? — попита Тони изненадано.