Качи се в колата и завъртя ключа в стартера. Моторът се задави, закашля се като осемдесетгодишен старец с белодробен емфизем и замлъкна. Тони се намръщи и опита отново. Чу се щракване, но нищо повече. Озърна се, сякаш очакваше да намери отговора във вътрешността на колата. И го намери, разбира се. След като Карол си тръгна, той беше отишъл с колата до един китайски ресторант, за да си вземе храна за вкъщи. И после беше забравил фаровете включени.
— Да му се не види — въздъхна той. Дори да беше в състояние да открие къде е пъхнал картата за абонамента си за пътна помощ, нямаше време да чака патрулната кола да дойде и да му помогне да запали. А Карол вече беше тръгнала. Доколкото я познаваше, тя със сигурност имаше комплект кабели за подобни случаи в багажника.
Вече с развалено настроение, той излезе от колата и се упъти към автобусната спирка. Знаеше, че един от автобусите има спирка близо до Брадфийлд Мур, но знаеше и от оплакванията на посетителите, че въпросната спирка е на цяла миля разстояние от входа на болницата.
Четиридесет минути по-късно автобусът спря насред пуста местност и Тони слезе. Той се огледа, опитвайки се да разбере къде се намира, после пое по една тясна алея. Отървал се с облекчение от задушния автобус и присъствието на разновидните спътници, той можеше спокойно да насочи мислите си към проблема, който го занимаваше.
— Хората, привлечени от властта, се делят на два вида — такива, които имат власт и такива, които нямат — разсъждаваше той, докато вървеше. — Оттам би трябвало да започне търсенето ни.
— Тези, които са лишени от власт, обикновено са в такова състояние по основателни причини — може да не са достатъчно интелигентни, достатъчно амбициозни или достатъчно организирани. Но ти не отговаряш на това описание, нали?
Той помълча известно време, премисляйки идеята си.
— Следователно можем да приемем, че ти имаш достъп до някакъв вид власт. Което би отговаряло на истината, ако си ченге — само че според Карол в това отношение предположенията ми не са основателни. С властта нещата стоят така, че тези, които я имат, винаги искат още. Абсолютната власт корумпира абсолютно. А ти обичаш корупцията, нали? Обичаш вкуса и мириса й. Ако си ченге, със сигурност си корумпиран.
Той спря за миг, преценявайки логично следващите заключения.
— Именно затова Дий се бои толкова от теб. Защото е наясно, че ти не играеш по правилата.
Един голям черен джип го настигна и спря до него, изтръгвайки го от размислите. Тъмният прозорец се смъкна и Тони видя пред себе си доволно усмихнатото лице на Ейдън Харт. Като знаеше вече това, което Карол му беше казала за предпочитанията на Харт, едва се въздържаше да не каже нещо, което би изтрило самодоволната усмивка от физиономията му.
— За удоволствие ли се разхождаш или да те откарам? — попита шефът му.
Тони се усмихна в отговор.
— Всъщност — отвърна той, — ми се струва, че предпочитам да вървиш пеш.
— Това май започна да се превръща в навик — каза Карол, влизайки в кабинета си, докато Кевин я следваше по петите. — Ще тръгнат клюки.
Кевин се усмихна уморено.
— Надали. Всички знаят, че не мога да си позволя да изпращам скъпи букети.
— Кевин — каза заплашително Карол.
— Съжалявам, шефе — каза той разкаяно.
— Е, какво е положението?
— Сандърс не се е прибрал в дома си снощи. След като си е тръгнал оттук, сякаш се е изпарил. Сайврайт твърди, че Сандърс споделил с него, че смята да посети приятели в Брадфийлд, и тръгнал пеш. Забелязали са Сандърс да тегли пари от банкомат при Уулмаркет десетина минути по-късно. Вече говорихме с колегите му в националния парк и изпратихме съобщение до всички летища и пристанища, но оттогава досега нямаме никакви нови сведения.
— По дяволите — каза Карол. — Трябва да пуснем спешно съобщение в пресата, че се издирва, заедно със снимка. Трябва да го заловим, Кевин. Не искам да успее да се свърже с някаква мрежа на взаимно подкрепящи се педофили. Той сигурно има връзки — сигурно има хора, които биха го скрили. Хора, които ще му осигурят транспорт, пари и подслон.
Преди Кевин да отговори, на вратата се почука.
— Влез! — каза нетърпеливо Карол.
На прага застана Стейси.
— Съжалявам, че ви прекъсвам, но току-що открих нещо за Ник Сандърс, което сигурно и двамата ще искате да научите.