Бледа усмивка прекоси за миг лицето на Карол.
— Благодаря, Дон. Независимо от това, ако искаме този екип да заработи, необходима ни е атмосфера на честност и откритост. Това, което се случи с мен, бе породено именно от лъжи и потайност. Нямам намерение да работя отново в такава среда — тя вдигна поглед, забеляза, че е успяла да прикове вниманието им и продължи.
— Бях избрана да работя като агент под прикритие в операция, която ме изложи на извънредно голяма опасност. Тъй като шефовете ми не бяха говорили с мен открито, не бях в състояние да си осигуря необходимата защита. В крайна сметка станах жертва на изнасилване — тя чу как някой си пое рязко дъх, но не можа да прецени кой от всички. — Не очаквам от вас да се държите с мен като с болна. Това, което ми се случи, няма да се отрази на начина, по който си върша работата. Но преживяното ме направи много чувствителна на тема лоялност. Този екип ще заработи само ако всеки от нас поставя на първо място общата работа. Не ми трябват търсачи на слава. Така че ако някой от вас има проблеми в това отношение, сега е моментът да напусне.
Карол огледа подчинените си един по един. Стейси и Еванс изглеждаха учудени, но всички останали кимаха в знак на съгласие.
Карол се изправи и взе най-горната папка от купа.
— Добре тогава. А сега, докато не ни възложат нещо специално, от нас се очаква да преглеждаме всички неприключени следствия по неразрешени случаи. Дали са ни две убийства, едно изнасилване, два въоръжени грабежа, поредица от палежи и две отвличания на деца. Искам през следващите няколко дни всеки от вас да прегледа по три от тези случаи. Дон, изработи някаква схема, според която да не остане непрегледано досие. Включи и мен в списъка — след като сме с един по-малко, ще попълня липсата. За всяко досие искам от вас предложения как да постъпим, за да задвижим нататък следствието. После, когато всички сте готови със списъците, ще се съберем, ще обсъдим всички идеи и ще преценим кои случаи са най-обещаващи, за да продължим следствията по тях. Някакви въпроси?
Кевин вдигна ръка.
— Забранено ли е пушенето в офиса?
Пола изпъшка.
— Пушенето е забранено в цялата сграда, Кевин.
— Да, но това не означава, че не може да има места, определени за пушене, нали? Така де, какъв смисъл има да се инсталират климатици, ако не ги накараме да поработят?
— Цигареният дим се отразява зле на компютрите — подчерта Стейси.
— Може да отделим един ъгъл — предложи Еванс. — Точно под климатика.
Докато спорът продължаваше, Карол почувства първите трепети на завръщането. Дори ако изключим вдигането на адреналина по време на работата по някой случай, тъкмо този спор я накара да почувства, че се е върнала там, където й е мястото. Безсмислените спорове за незначителни подробности правеха живота търпим — това беше запазена марка на службата в полицията.
— Решете въпроса сами — прекъсна ги тя категорично. — На мен ми е все едно, винаги мога да затворя вратата на кабинета си. — О, имам една работа за теб, Сам…
Той вдигна учудено очи.
— Да, шефе?
Размърда се на стола си, извръщайки се леко встрани. Беше движение на човек, избиращ несъзнателно посоката на движение, преди още да е решил как да реагира.
— Обиколи магазините наоколо и купи чайник, кафеварка и дванайсет чаши — тя видя как погледът му застина, докато осмисляше думите й. — Трябва ни чай, някакво прилично кафе, захар и мляко. О, също и бисквити. И без това няма да бъдем обект на особено добри чувства долу в кафенето, тъй като се занимаваме със случаи, които някои от колегите са отчели като свои провали. Най-добре ще е да се окопаем тук.
— Може ли да купим „Ърл Грей“? — питането на Стейси звучеше по-скоро като нареждане, отколкото като молба.
— Защо не — каза Карол и тръгна обратно към кабинета си.
Вече беше успяла да научи нещо — Еванс не обичаше да изпълнява поръчки, които сигурно окачествяваше като слугинска работа. Или считаше, че това са женски задължения, или приемаше за унизително с това да се занимава човек с неговите способности. Карол запамети информацията — можеше да й бъде от полза по-нататък. Почти бе стигнала до прага на кабинета си, когато я настигна възмутеният глас на Мерик.
— Госпожо Джордан, бихте ли ми казали защо папките за Тим Голдинг и Гай Льофевр също са тук?
Карол се извърна рязко.
— Кой…
Забеляза, че и стаята внезапно е настанало пълно мълчание. Погледът на Пола бе някак неуверен, докато израженията на останалите варираха от изненада до неверие.