Тя се обърна и посочи голямата карта на Темпъл Фийлдс.
— Пола е някъде там. Трябва да я открием.
След края на брифинга следователите започнаха полека–лека да се струпват около Дон Мерик, който изглеждаше така, сякаш не беше спал от години.
— Сам — повиши глас Карол, за да надвика шумотевицата. Той се обърна и я погледна въпросително. — Ела за момент, моля.
Той си проправи път през хората и се изправи до нея.
— Да, госпожо инспектор?
Тонът му беше безукорен.
— Искам да ми намериш досиетата за убийствата отпреди две години.
— Убийствата, извършени от Дерек Тайлър?
— Именно. Когато е бил арестуван Тайлър, следствието, разбира се, прекъсва. Ние с теб ще прекараме една много досадна сутрин, преравяйки тези досиета. Целта ни е да открием всякакви планирани в рамките на разследването действия, които са били прекратени поради ареста.
Еванс се постара да изглежда ентусиазиран, но не успя. Преди Карол да успее да добави нещо, забеляза познатата фигура на Джон Брандън, който се провираше между хората наоколо и вървеше право към нея.
— Тръгвай, Сам — каза тя твърдо.
Брандън стигна до нея и я отведе малко встрани.
— Карол, Тони напълно в течение на разследването ли е?
— Да, сър.
— Струва ми се, че се налага да ни представи изготвен по официалните изисквания профил. По обяд имам пресконференция и искам да им представя нещо, което ще докаже, че имаме поне минимален напредък. Особено сега, когато изпуснахме Ник Сандърс — добави той остро.
Тя се опита да не обръща внимание на скрития упрек.
— Не може ли да им предоставим откъс от видеозаписа? Може някой да разпознае мъжа.
— Защо не, можем. Но дали те ще го разпространят, е друг въпрос. Медиите не се вълнуват колкото нас от факта, че е изложен на опасност полицейски служител. Това, което ги интересува, е, че наоколо се навърта сериен убиец — а не спасяването на следовател Макинтайър — Брандън си тръгна, като се постара на излизане да окуражи с по някоя дума следователите, преди да се оттегли в относителното спокойствие на кабинета си.
Карол се озърна, за да види кой от подчинените й е най-близо.
— Джен? — извика тя.
Джен вдигна очи от купчината документи, които четеше, срещна погледа на Карол и се насочи към нея.
— Нещо за мен ли има?
— Можеш ли да се свържеш с доктор Хил и да го помолиш да дойде?
— Разбира се. Имате ли номера на мобилния му телефон?
Карол взе лист хартия и надраска номера. Докато пишеше, отбеляза:
— Възможно е да го е изключил, или да не се обади. Затова записвам тук и домашния му адрес. Струва ми се, спомена, че тази сутрин ще си бъде у дома.
— А ако не е там?
Карол сви рамене.
— Опитай в „Брадфийлд Мур“.
— Зовът на сродните души, а?
Карол се наежи. Точно такова нещо би казала на Тони самата тя. Но това беше нейно приятелско право — не можеше да търпи подобно заяждане от страна на подчинените си.
— Ние имаме по-голяма нужда от него, отколкото той от нас, сержант Шийлдс. Предлагам да не забравяме това.
Вместо извинение Джен сви рамене и тръгна. На нейно място до Карол застана Мерик и прекара пръсти по косата си, видимо немита от доста време. Очите му бяха хлътнали в орбитите си. Той я загледа мрачно над ръба на чашата чай. Кракът му потрепваше нервно.
— Не мога да се отърва от чувството, че би трябвало да предприемем още нещо — каза той с хрипкав от преумора глас.
— Знам. Но не ми е ясно какво би могло да бъде то. А ако ти се опитваш да се самоубиеш от изтощение, имай предвид, че няма да помогнеш никому с това, Дон — каза тя меко.
В очите му проблесна гняв.
— Пола не е просто моя подчинена — произнесе той с усилие. — Тя е моя приятелка. Знам, че това може да звучи странно. Известно ми е, че повечето хора не вярват в приятелството между мъж и жена. Но при нас нещата стоят така.
„Въпреки това не си знаел, че е хомосексуална“, каза си Карол. Но това вероятно говореше по-скоро за инстинктивната предпазливост на Пола, отколкото за липса на проницателност у Мерик.
— Вярвам ти, Дон — каза тя. — И разбирам, че затова на теб ти е много по-тежко.
— Наистина ли? — той поклати глава. — Знаете ли, тя беше на върха на щастието си, когато я избраха да работи в специалния екип. Мечтаеше да работи под ваше ръководство. От времето на случая Торп вие бяхте неин идол. Именно затова прие да работи под прикритие, въпреки че много се страхуваше. Беше твърдо решена да докаже, че може да направи всичко, което правите вие.