— Напълно предсказуема реакция, нали? Такова хубаво момиче — как би могла да бъде лесбийка?
— Но ти си се досетила — отбеляза Тони. — Всъщност това е разбираемо.
— Какво искаш да кажеш? — попита тя.
— Има една поговорка за краставите магарета…
Тя го погледна за миг.
— Какво те кара да мислиш, че съм хомосексуална?
— Това тайна ли беше?
Джен сви рамене.
— Тези психоаналитични номера не ми минават. Отговори на въпроса.
Кое те кара да мислиш, че съм обратна?
„Начинът, по който се държиш с Карол“, помисли си Тони, но се въздържа да го каже, защото така би се разкрил прекалено много. Помълча за миг, търсейки друг начин да изрази същото.
— Начинът, по който се държиш с мъжете.
— Мислиш, че мразя мъжете, така ли? Ама че клише.
— Не съм казал нищо подобно. Ти се държиш с всички нас съвсем еднакво. Отношението ти е все едно и също — шеговито, очарователно и примесено с леко презрение. Никой от нас не те интересува извън чисто професионалната ти сфера на дейност. Разбира се, обяснението може да бъде и друго — може да си от хората, които просто не проявяват интерес към секса, било то с единия или другия пол. Но някак не ми се вярва. Ти не си лишена от сексуално излъчване. Това отговаря ли на въпроса ти?
Тя намали скоростта и се обърна към него.
— Благодаря ти за сериозната преценка. Между другото си прав. Както и аз съм права за Пола.
— А мислиш ли, че постъпи правилно, като разкри предпочитанията й? — въпросът на Тони не криеше предизвикателство, той беше искрено заинтригуван.
— Нали ти самият току-що каза, че трябва да преценяваме и всички аспекти от личността на жертвите. Мислиш ли, че това има значение в случая? Че е хомосексуална?
— Изобщо не съм се замислял по този въпрос. Искам да кажа, в такъв смисъл.
— Това може да изложи човек на допълнителен риск по улиците, освен ако не се постарае да обърне нещата в своя полза. Не можеш да разчиташ някой друг да го направи вместо теб. Разбира се, това не е единствената причина, поради която човек влиза в рисковите групи. Най-различни други особености, отличаващи го от мнозинството, могат да имат същия ефект — принадлежност към друга раса, инвалидност… все неща, които човек трябва сам да се научи да компенсира по някакъв начин.
Всеки път, когато Тони проследяваше хода на мислите на някой престъпник, се стигаше до момент, в който нещо важно си идваше на мястото и придаваше яснота на всичко останало. В сегашния случай той надали би отбелязал този момент, ако не бе разсъждавал толкова усилено на тема власт и подчинение тази сутрин — мисленето му беше вече настроено на тази вълна, затова и можа да оцени значението на осъзнатото. Стори му се, че най-сетне е разбрал. Същевременно му беше ясно, че няма никакъв шанс да убеди Карол или когото и да било друг, че е прав. Тъй като не му се искаше Джен да забележи реакцията му, той се загледа през прозореца на колата.
— Сигурно е така. Което означава, че и на Еванс и Чен не им е лесно — отвърна той с привидно равнодушие.
— Не знам, никога не съм ги питала и не ме интересува.
— Виж ти. Значи няма и помен от така наречената солидарност между малцинствата? — осведоми се Тони.
— Нямам нищо против тях, но нямам и нищо общо с тях. Защо трябва да очаквам от тях да решават моите проблеми?
— Звучи справедливо. Та доколкото разбирам, Брандън иска въпросния профил за вчера? Вероятно затова са си дали труда да изпратят някой да ме откара?
— Сигурно е така. Няма движение по нито един от случаите. Карол дори се е заела да прехвърля досиетата по убийствата, извършени от Дерек Тайлър, с надеждата, че ще открие нещо недовършено, което може да се проследи сега — тя се пресегна и включи касетофона. Бони Райт пееше, че няма гордост в любовта.
— Мислиш ли, че ще успеете да откриете Пола жива? — попита Тони.
— Честно?
— Честно.
— Мисля, че тя е вече мъртва. Той просто ни разиграва.
Повече от всичко, което бе чул досега, думите на Джен достигнаха до сърцето на Тони, пронизвайки го с леденото острие на страха.
Еванс отбеляза с пръст мястото, до което беше стигнал, и вдигна поглед.
— Госпожо Джордан? Не намирам името на Пола в списъка на участниците в първото разследване.
Карол се замисли за момент.
— Тя вероятно не се е занимавала с това, Сам. Помагаше по случая Торп, но тогава беше командирована за шест месеца в криминалния отдел. След това вероятно пак е работила като униформен полицай. Мислиш ли, че това може да има някакво значение?