— Не мога да разбера какво значение би могло да има — отвърна той. — Просто се опитвам да се хващам и за сламките.
После отново се заловиха да се ровят из планините хартия, съсредоточено свели глави.
Половин час по-късно се появи човек от отдела за оглед на местопрестъпления.
— Вие ли сте главен инспектор Джордан? — попита той.
— Да.
Карол се постара да потисне внезапно обзелото я оживление. Не би могла да понесе рухването на нови неоснователни надежди.
— Преравяхме кофите за боклук в района и открихме микрофона и предавателя, които е носила следовател Макинтайър — заяви той, видимо доволен от себе си.
Карол застана нащрек.
— Е, и?
Забеляза появата на Джен и Тони, които влизаха в същия миг, но вниманието й беше съсредоточено върху човека пред нея.
— Кабелът, свързвал микрофона с предавателя, е бил прерязан. На предавателя има два частични отпечатъка. В момента работим върху тях. Скоро би трябвало да получим сведения от автоматичната система за сравняване на пръстови отпечатъци дали има съответствие.
Тони остана дискретно по-назад, но Джен хвърли палтото и чантата си до своето бюро и застана по-близо до разговарящите.
— Защо го намирате чак сега? — попита Карол. — Какво сте правили цели два дни?
Човекът я изгледа засегнато.
— Открихме го на около двеста ярда от мястото, където тя е изчезнала. Наложи се да преровим доста боклук, докато стигнем дотам.
— Така е, като работите от девет до пет. Джен, виж кого можеш да намериш и тръгвайте отново по улиците. Разширете търсенето около мястото, където са намерили микрофона. Сам, тръгвай и ти.
Джен изобщо не спря, за да коментира заповедта, а се упъти право към вратата, която водеше към отдел „Убийства“. Еванс сложи капачето на скъпата си писалка, пъхна я във вътрешния джоб на сакото си и я последва. Междувременно Тони се разположи небрежно зад бюрото на Джен, очевидно изчаквайки Карол да се освободи.
— Колко време трябва да мине, докато се получи резултатът за отпечатъците? — попита тя.
Незабелязан от никого, Тони се приведе и отвори чантата на Джен. Плъзна пръсти вътре и порови, докато напипа връзката ключове. Сключи пръсти около нея, измъкна ги, без да издрънчат и ги пъхна в джоба си.
— Трудно е да се каже с точност — отвърна специалистът от отдел „Местопрестъпления“. — Зависи колко натоварена е системата.
Тони стана.
— Отивам да си взема кафе.
Карол почти не го чу.
— Не можем ли да пуснем заявката с молба за предимство?
— Така я пуснах — чу отговора Тони, докато излизаше от стаята. Забърза надолу по стълбите и излезе в приемната. Спря за миг пред гишето и попита:
— Знаете ли къде най-близо мога да намеря ключар?
Цивилният служител зад гишето се позамисли.
— Зад ъгъла има един малък търговски център — в него има магазин за ключарски услуги, в дъното на партера.
Тони излезе тичешком. Връхлетя задъхан в ключарския магазин. Задави го миризмата на разтворител и лепило и очите му се насълзиха. За щастие нямаше други клиенти. Той постави връзката ключове на гишето. Освен ключовете от колата на връзката висяха два секретни ключа, един дълъг и два по-малки.
— Трябват ми копия от всички, с изключение на ключовете за кола — каза той. — И много бързам.
Момчето зад тезгяха огледа набързо ключовете.
— Няма проблем. След десет минути ще ги имате.
— Чудесно. Ей сега се връщам — той изтича навън и забърза покрай магазините до кафенето край ескалаторите. Отново му беше спестено чакането на опашка.
— Голямо кафе с мляко за навън, моля.
Забарабани с пръсти по тезгяха, докато чакаше трагично туткавия барман да се пребори с техниката и да приготви напитката. Сграбчи картонената чаша и забърза обратно към ключаря.
Пет минути по-късно той вървеше без излишна припряност към колата на Джен. Постави чашата с кафе на земята до себе си, отключи колата и пъхна ключа от връзката в стартера. Остави връзката да виси на арматурното табло и с вид на човек, чието съзнание не е ангажирано с нищо по-важно от кафето и профила на серийния убиец, се упъти обратно към стаята на специалния екип.
Влезе точно в момента, когато Джен изсипваше съдържанието на чантата си върху бюрото. Тя вдигна глава, явно притеснена.