— Ти нямаш това, за което си мечтаеш — мърмореше той. — При кръщението лошата фея ти е отредила мизерна съдба и достатъчно ум, за да съзнаваш колко мизерна е съдбата ти. Затова си се научил как да се сдобиваш с власт и да криеш слабите си места. Първото, което те интересува, е да ни отмъстиш. Да скриеш слабостта си зад демонстрация на сила. Но рано или късно по фасадата започват да се забелязват пукнатини. Преставаш да вярваш на собствената си легенда. Търсиш начин да си възвърнеш самоувереността, начин да се сдобиеш с още повече власт. И тогава се превръщаш в Гласа — той кимна доволно. Това звучеше разбираемо. Имаше структурата на логически аргумент. Елементарна логика, но все пак логика.
— Първата ти работа е да започнеш да черпиш сила от слабите. Намираш в лицето на Дерек своя слушател. Успяваш да го принудиш да ти се подчинява. Нареждаш му да залавя твоята плячка вместо теб, а ти контролираш движенията му, сякаш е марионетка. Но Дерек се издънва и ти се връщаш в изходна позиция. Необходимо ти е била време, за да обработиш отново нечия чужда воля и да я поставиш в своя собствен калъп.
Но в крайна сметка успяваш. Открил си ново съзнание, което можеш да контролираш, нов човек, в чиято глава можеш да се разпореждаш ти. И всичко започва отново. А после получаваш възможността да се изправиш срещу човек от своя калибър. И не устояваш на изкушението, нали?
Унесът му беше прекъснат от тревожния глас на шофьора.
— Добре ли си, приятел?
Тони се наведе напред.
— Всъщност не — отвърна той. — Но се надявам скоро да се оправя.
Една от причините за успеха ми е моята способност да съобразявам светкавично, да изменям плановете си в съответствие с промяната в обстановката. След като изгубих толкова време да го обучавам, се надявах да имам възможността да ползвам услугите на тази маймуна по-дълго, но междувременно стана ясно, че рано или късно някой ще го посочи — а аз нямам намерение да поемам такъв риск. Знаех, че Тайлър няма да ми измени, защото имаше личен интерес към работата, която му възлагах. Но този е по-неустойчив. Ще ме предаде, без дори да съзнава, че го прави.
Спирам колата малко по-далеч от мръсния бордей, в който живее. Вече се смрачава и всички толкова бързат да се приберат на топло, че не обръщат внимание на нищо около себе си. Проверявам в огледалата, убеждавам се, че никой не гледа към мен, и вадя пистолета от жабката. Допирът до оръжието ме изпълва с наслада.
Наоколо е чисто, аз слизам с приведена глава и тръгвам забързано към целта си. Имам ключ от външната врата, отварям си и се изкачвам тичешком до първата стълбищна площадка. Срещу мен има две мръснозелени врати. Протягам облечената си в ръкавица ръка и почуквам на вратата, на която е изписана с боя цифрата четири.
Чувствам как пулсът ми се ускорява. Никога не ми се е случвало да застана лице в лице с жертвата, и се питам как ли ще се почувствам. Минават няколко секунди и вратата леко се открехва. Карл наднича през пролуката, облечен само в провиснали гащи и смачкана тениска. Явно сега се събужда. На лицето му е изписано подозрение, но когато ме вижда, изражението му се прояснява.
— Здрасти — казва той. — Не ви очаквах.
Отстъпва назад и аз влизам. Стаята е мръсна и разхвърляна. Леглото е разтурено, дрехите — натрупани на купчини, на стената има плакат на Бритни Спиърс. Мирише на мастурбация и пот. Всеки път, когато идвах тук, ме потискаше мисълта, че това беше най-доброто, което можах да намеря.
Карл пелтечи нещо, но днес следобед нямам време за празни приказки. Предполага се, че съм на съвсем друго място. Изваждам пистолета и забелязвам с удоволствие как по лицето му се изписва паника. Не е кой знае колко умен, но дори той знае какво може да означава пистолет, чието дуло е опряно до главата му. Извиквам го обратно към леглото.
— Направих всичко, както казахте. Не съм казвал нищо на никого — хленчи той. Краката му опират в ръба на леглото и той пада назад върху него. Междувременно е започнал да плаче. — Обещавам да не ви предам.
Настройвам се да говоря с гласа, който ми трябва. Гласът, на който той е привикнал да се подчинява.
— Легни, Карл. Легни и всичко ще бъде наред. Аз съм Гласът. Каквото и да ти кажа да направиш, ще бъде за добро. Аз съм Гласът, Карл. Легни.