Първоначално го заинтригуваха Чен и Еванс. Те бяха очевидни аутсайдери заради расовата си принадлежност. Не беше трудно да си представи постепенно нарастващата у тях ненавист, когато година след година са се виждали изправени срещу система, безмилостно устроена да дава властта в ръцете на другите. Особено подходяща му се виждаше Стейси Чен поради маниакалната й привързаност към машините. Очевидно беше, че общуването с хора я затруднява, което, ако тя беше убиецът, би я изкушило да ползва друг човек като изпълнител. У Еванс също се забелязваше студенина, отчужденост, което показваше, че е склонен да използва хората за постигане на собствените си цели.
И тогава осъзна, че Джен не само също е аутсайдер, но е и аутсайдер по начин, който създава уникална връзка между нея и Пола. Затова насочи сутринта разговора в насока, за която се надяваше, че ще му помогне да опознае Джен по-добре. Така и стана. И тогава си спомни как Карол му каза, че Джен е съпровождала Пола, когато тя е купувала дрехите, с които играеше ролята на проститутка. Никой не е бил в по-изгодна позиция от нея, когато е трябвало да се прецени откъде точно минава кабелът. Затова Тони беше тук, залагайки всичко на идеята, подсказана от инстинкта му на ловец.
Той включи осветлението в просторното антре. Това беше рисковано, но не би имало никакъв смисъл да се лута в тъмното. Подът бе изцяло покрит с плътен светлобежов мокет, който се простираше и по пода на дневната, и нагоре по стълбите, и беше безукорно чист. В този дом не живееха нито деца, нито животни. Сведе очи към пода и забеляза чифт широки пантофи, оставени до входната врата. Мръсотията на външния свят не биваше да оскверни вътрешността на къщата.
Той отиде до дневната, застана на прага и започна да оглежда обстановката — първоначално най-общо, за първо впечатление, а после се зае с подробностите. Помещението беше просторно, разделено със сводест портал, който водеше частта с меката мебел към трапезарията. Два огромни кремави дивана се ширеха в първата част, на всеки имаше по четири тъмночервени възглавници, разположени на еднакво разстояние една от друга. Пред единия диван имаше ниска масичка от дърво и стъкло. На масата бяха симетрично подредени програмата на телевизията и сутрешният вестник. Стените бяха боядисани в малко по-тъмен тон от килима. Над камината с изкуствен огън висеше репродукция на едно от геометричните творения на Мондриан. В единия ъгъл имаше телевизор с плосък екран, а под него — DVD и видеоплейъри.
В нишата до камината имаше вградени рафтове за книги. Тони отиде до тях и започна да ги оглежда, но вниманието му беше привлечено от лаптопа на масата в трапезарията. Той мина под арката, отвори го и го включи. Докато го чакаше да зареди, той отново започна да оглежда рафтовете.
— Трябва да има някакъв запис — мърмореше той.
На по-ниските рафтове имаше видеокасети, на по-високите — книги. Повечето книги бяха на теми, свързани с хомосексуализъм — от елементарни любовни романи до по-сериозна литература, произведения на писатели като Сара Уотърс, Али Смит и Джанет Уинтърсън. В абсолютно несъответствие с тях Тони забеляза и присъствието на половин дузина опърпани издания на романите на Джон Бюкън с меки корици.
На най-горния рафт имаше учебници по право и полицейски наръчници. Той се приведе, за да огледа видеокасетите.
Американски полицейски сериали от рода на „Закон и ред“ и „От местопрестъплението“. Имаше и лесбийска класика от рода на „Прикована“ и „Научи ме на любов“. Тони извади произволно няколко касети, но кутиите отговаряха на съдържанието.
— Трябва да има запис — продължаваше да шепне той. Върна се при компютъра и впери очи в него. Проблемът беше там, че не разбираше много от компютри. Знаеше достатъчно, за да задейства програмите, които му бяха необходими — и нищо повече. Трябваше му Стейси Чен. Но точно в момента със същия успех можеше да си пожелае и разходка на луната.
— Записът няма да е тук. Ти си прекалено умна, за да постъпиш така. Знаеш много добре на какво са способни специалисти като Стейси. Не, ти имаш нужда от нещо, до което да имаш директен достъп, без обаче да оставяш следи — той се озърна. В това помещение не можеше да се скрие нищо. Където и да криеше кукловодът записите, напомнящи му как упражнява абсолютната си власт, не ги бе скрил тук.