Дружелюбното лице на Мерик се бе изопнало.
— Тим Голдинг е осемгодишното момче, което изчезна преди около три месеца. Гай Льофевр изчезна безследно петнадесет месеца преди това. Обърнахме наопаки града, за да ги търсим. Дори поръчахме на Тони Хил да състави профил на похитителя, но и от това нямаше никаква полза.
Сега беше ред на Карол да се изненада. Тони не бе споменал пред нея нищо за профилиране, още по-малко пък в Брадфийлд. Но пък той наистина бе станал неестествено мълчалив, откакто бяха обсъждали дали тя да приеме предложението на Джон Брандън. Той я беше окуражавал да приеме, но откакто тя го уведоми за решението си да започне работа, писмата му, които получаваше по електронната поща, станаха странно равни и безлични — като че ли съзнателно искаше да я остави да се оправя сама.
— Какъв е проблемът, Дон? — попита тя.
— Тим Голдинг беше мой случай — каза той гневно. — Освен това съм работил и по случая Гай Льофевр. Не сме оставили неразработен вариант.
— Нали сега разбираш защо ще бъдем най-ненавижданият отдел — отвърна кротко Карол. — Тук има поне половин дузина други служители, които кипят от гняв, защото разследванията, които не са съумели да приключат, са прехвърлени на нас. Не бих се учудила, ако са ни възложили умишлено случая Тим Голдинг — за да ни държат в напрежение. И макар да съм убедена, че сте направили всичко по силите си, ще работим и по този случай така, както по останалите.
Мерик започна намръщено:
— Независимо от това…
— В нашите среди със сигурност има хора, които ще се радват, ако се провалим. Ако се подадеш на раздразнението, Дон, просто им даваш козове в ръцете — тя му отправи най-топлата си усмивка. — Имам вяра в теб, нали иначе нямаше да бъдеш тук сега. Но никой от нас не е застрахован от пропуски, колкото и да сме убедени, че сме проследили всички възможни улики. Затова и не искам тези от нас, които преглеждат въпросните случаи, да се въздържат от коментари, за да не те обидят. Нали казах преди малко — никакви тайни, никакви лъжи.
Карол не изчака реакцията му. Влезе в кабинета си, но остави вратата отворена. Дали това не бе първият сигнал, че някой се опитва да подкопае работата на поверения й екип — а по съвместителство и работата на новоназначения началник на полицията? Съзнаваше, че напоследък е прекалено склонна да проявява недоверие, но предпочиташе да е свръхпредпазлива, отколкото поради недоглеждане да допусне някой да ги провали. Ако наистина си бяха поставили за цел да им попречат, не можеше да става дума за параноя.
Едва бе седнала зад бюрото си, и Дон Мерик се появи на прага с папка в ръка.
— Може ли да поговорим, госпожо Джордан?
Карол посочи с глава стола за посетители. Дон седна, притиснал папката към гърдите си.
— Тим Голдинг — каза той.
— Разбрах, Дон. Просто предай случая.
Той притисна папката още по-силно към себе си.
— Работата е там, че…
— Разбирам. Ако някой ще се рови в твоя случай, по-добре да съм аз, отколкото някой от новите — Карол протегна ръка.
Дон се размърда колебливо на стола и й подаде папката.
— Нямаше какво повече да се направи — поде той. — Все едно, че постоянно се удряхме в стена. Дори не бяхме в състояние да подадем достатъчно данни на Тони Хил, за да успее да състави профил, който да ни върши работа. Той сам каза, че така само пилеем излишно средства. Но не можах да се сетя за никаква друга възможност. Затова и папката се озова в списъка на студените досиета толкова скоро след началото на следствието.
— И аз се питах защо е станало така. Стори ми се, че палката прекалено рано е отишла на лавицата на безнадеждните.
Дон въздъхна.
— Просто нямаше какво друго да правим с нея. Възложил съм все пак на двама следователи да следят евентуални развития и да запушват устата на журналистите, ако решат да се заядат с нещо. Но вече от месец няма никакво движение по случая — той целият излъчваше потиснатост, от увисналите рамене до тъжния кучешки поглед.
Видът му предизвика прилив на съчувствие у Карол.
— Остави папката при мен, Дон. Не ми се вярва да забележа какъвто и за било пропуск.
Той стана. Изражението му бе все така натъжено.
— Работата е там, че си спомням колко ми се искаше да бъдете тук, когато започнах да работя по случая. Искаше ми се да мога да ви представя данните. Вие винаги сте успявали да погледнете на нещата от съвсем различен ъгъл.