Налага се някой да ме види възможно най-скоро далеч оттук, но искам първо да видя Пола. Копнея за нея — от сутринта измина много време, а Карл вече няма да ми носи видеозаписи. Ще се наложи да отида там лично, за да сменя касетата и да проверя състоянието й. Напъхването на изкуствен пенис с бръснарски ножчета по него във вагината й няма да е чак такова удоволствие. Да накараш някой друг да го направи — ето това вече е нещо. Но в първоначалния ми план така или иначе не бе включен вариант, според който аз да си цапам ръцете.
Но сега няма друг изход. Ако я оставя да умре без моя намеса, това би отнело много време. Може да успеят да открият мястото, където я държа, много преди това. И макар дотук нищо да не доказва моето участие, предпочитам тя да е мъртва, когато я намерят.
Разбира се, ако остане жива, удоволствието ми ще бъде далеч по-продължително… Да я наблюдавам как се бори с това, което й е причинила моята сила — това би било изключителна наслада. Така ще имам какво да ме забавлява, докато търся нова маймуна, която да дресирам.
Да. Може този път да се позабавлявам, проявявайки милост.
Но преди това ще я накарам отново да страда.
Безукорно чистият кремав мокет покриваше и пода на целия горен етаж. Стаята, чиято врата беше точно срещу стълбището, очевидно беше голямата спалня. Въпреки че и тук цареше същият безкомпромисен порядък като в дневната — леглото беше идеално оправено, по столовете нямаше нахвърляни дрехи, вещите по тоалетната масичка бяха подредени като инструментите на доктор Върнън в патоанатомията — общият изглед на спалнята се разминаваше с очакванията му. Макар че атмосферата си оставаше стерилна, това помещение очевидно беше замислено като своеобразен будоар. Тапицериите бяха в прасковенорозово и кремаво, завесите хармонираха със спалното бельо, в цялата стая имаше повече волани и къдрички, отколкото Тони беше виждал извън магазините за спално бельо в търговските центрове.
— Каква роля се опитваш да играеш тук? — продължи той разговора. — Кого водиш на това място? Може би се опитваш да приспиш бдителността им, да ги заблудиш, че всъщност не си кръвожадна акула?
Отиде до скрина, смутено отбелязвайки, че се държи като хората със сексуални перверзни, които в крайна сметка ставаха негови пациенти. Издърпа най-горното чекмедже, което се оказа пълно догоре с най-фино и женствено дамско бельо — Тони рядко беше виждал такъв лукс, и то само по витрините на скъпите магазини. Но дори тук цареше същият порядък. Сутиените бяха подредени в единия край на чекмеджето, миниатюрните бикини — в другия. Той плъзна ръка по коприните и дантелата. Пръстите му не се натъкнаха на нищо необичайно.
В следващото чекмедже имаше спретнато сгънати тениски и копринени блузи, както и всевъзможни чорапи и чорапогащници.
Най-долното беше пълно с неизброимо количество пуловери.
Тони затвори и него — в скрина нямаше нищо друго, освен дрехи.
Започна да оглежда леглото. Беше огромно, със старинна табла от ковано желязо, боядисана също в кремаво. Помисли си каква голяма част от съзнанието му се занимава постоянно със сексуални перверзни, щом не можеше да погледне такова легло, без да помисли за садомазохистичен секс, предполагащ завързване на обекта към леглото.
От двете страни на леглото имаше нощни шкафчета с лампи. По нищо не личеше от коя страна спи Джен.
Отвори чекмеджето на по-близкото шкафче. Беше празно. В чекмеджето на другото имаше няколко книги с лесбийска еротика, една на садомазохистични теми, изкуствен пенис и анален стимулатор. Нищо особено, каза си той.
— Разбира се, може и да съм се заблудил — макар да ми се струва малко вероятно — продължи Тони на глас. — Ако обаче съм се объркал, това може да ме постави в много неудобно положение.
Той затвори чекмеджето и продължи да се озърта.
Едната от стените в стаята се състоеше изцяло от врати. Тони отвори едната и се озова в малка баня. Тук нямаше къде да се скрие нещо. Втората врата водеше към просторен дрешник, който продължаваше по дължината на стаята до самия й край. Тони влезе и тръгна покрай редовете окачени дрехи, прокарвайки ръка по тях. Костюми, панталони, жакети, блузи, две вечерни рокли. Всичко беше чисто и изгладено, някои от дрехите висяха още в пликовете, с които са били взети от химическо чистене. Той коленичи, за да види дали няма да открие нещо зад обувките. Очевидна беше слабостта й към каубойски ботуши, която Карол вероятно би определила като потискаща.