— Страхотно, Сами.
— Тази гадост ще те убие — отбеляза строго той. — Ще ти запуши артериите, ще затлъстееш.
Тя поклати глава.
— На мен нищо не ми се лепи.
Еванс я изгледа цинично.
— Да се чуди човек защо.
Тя му смигна.
— Много физически упражнения.
— Да не говорим пък за стимулиращите медикаменти.
Хъни го изгледа разочаровано.
— Е, Сами, не разваляй всичко.
— Аз съм ченге, Хъни, не мога да се променя — тя само се понацупи тъжно в отговор на думите му. — Помниш ли какво си говорихме онзи ден?
Тя кимна.
— Имах чувството, че се каниш да ми кажеш нещо. И тогава влезе сержант Шийлдс и ти духна веднага.
Хъни преглътна. Печелеше време, обмисляше. После каза:
— Отвращава ме тая жена.
Той сви рамене.
— Тя просто си върши работата, също като мен.
Хъни го изгледа недоверчиво.
— Така ли му казват вече?
Разговорът не приемаше очакваната насока, но Еванс умееше да изслушва хората, особено когато ставаше дума за сдобиване с нови полезни сведения.
— Какво искаш да кажеш? — подтикна я той.
Хъни вдигна очи към тавана.
— Хайде бе, Сами. Да не искаш да кажеш, че не знаеш нищо за тези от нравствената полиция и извънслужебните им занимания?
Първоначално той не можа да я разбере.
— Да не искаш да ми кажеш, че Джен Шийлдс взема подкупи?
Тя измъкна парченце бекон измежду ситните си като на гризач зъбки.
— Не така, както ти си мислиш. Не взема пари.
Хъни разбираше защо мълчи той. Очакваше тя да му го каже ясно, като че ли така щеше да му бъде по-лесно да повярва.
— Приема плащания в натура. Принуждава някои от момичетата да спят с нея.
Еванс никога не бе харесвал Джен, но я считаше за добър полицай. Тя беше тази, която откри снимката на Тим Голдинг. Работеше неуморно за спасяването на Пола. Не му беше приятно да си я представя в светлината, която Хъни хвърляше върху нея.
— Стига, Хъни — възрази той. — На хората им е най-лесно да обвиняват ченгетата, те са лесна мишена.
Хъни остави вилицата и ножа. Изглеждаше напълно сериозна и потисната.
— Чукала ме е и мен — грубо, накара ме да легна по лице на една маса. После ме би. Не можех да вървя дни наред. А друг път ми напъха бутилка от кока-кола в задника. Имаш ли представа какъв ужас изпитах, когато усетих стъклена бутилка в себе си — точно по такива неща отпада безценната ти сержант Шийлдс.
Той съзнаваше, че тя говори истината, но нещо в него се съпротивляваше да я приеме.
— Трудно ми е да ти повярвам, Хъни.
Тя изкриви устни и каза с горчивина:
— Ами нали затова й се разминава вече от толкова време. Не обичате да чувате такива гадости за своите хора.
— Трябваше да подадеш оплакване.
— Да бе. Като че ли някой щеше да повярва, че такава свястна дама, следовател при това, ще тръгне да насилва и бие някаква си уличница като мен — тя взе отново приборите и се зае да реже пържената филия и да я топи в жълтъка.
— Случвало ли се е подобно нещо и с други жени?
— Само с няколко, поне доколкото знам. Тя пробира, а пък ние си траем, за да не ни лепне някакво обвинение и да ни прибере. Всички я мразим. Лигави ни се, кара ни да я целуваме. А пък, разбираш ли, ние никога не правим такова нещо с клиентите си. Гадно е. И никога не знаеш кога ще си поиска пак. Появява се изневиделица и това е — тя го погледна изкосо, съзнавайки, че сега ще нанесе довършващия удар. — Затова й викаме Паяка.
Той я зяпаше ужасен.
— Видя ли, знаех си, че няма да ми повярваш — каза тя едновременно натъжено и тържествуващо.
— Как каза, че я наричате? — Еванс изтръгваше думите с усилие от гърлото си.
— Паяка. Така й викат всички момичета, които са си имали работа с нея.
Сам я изгледа строго, навлизайки обратно в ролята си на полицай.
— Съветвам те да не лъжеш, Хъни — каза той и бутна стола си назад.
— Нямам причини да не казвам истината, Сами — отвърна тя нацупено.
Еванс скочи на крака и хвърли някакви пари на масата.
— Добре тогава, Хъни. Ставай. Идваш с мен — и той я поведе въпреки протестите й към вратата, измъквайки в движение мобилния си телефон.
Първото нещо, което Тони измъкна от металната кутия, беше малка купчина снимки. Той разпозна незабавно тази, която беше най-отгоре. Джеки Майал, завързана на леглото, където беше убита. Но на снимката не се виждаше толкова кръв, колкото си спомняше той. На следващите две снимки количеството на кръвта се увеличаваше. На последните две, в ъглите, се виждаше жълтата лента, с която се ограждат местопрестъпления; на едната дори бе заснет и един от специалистите с линия в ръка. Повдигна му се, когато осъзна напълно какво държи в ръцете си.