Сам Еванс се бе разположил на стола срещу Кевин. Сакото му бе окачено старателно на закачалка, която висеше на дръжката на картотечния шкаф. Ризата му беше безупречно изгладена и блестеше от белота, идеалните ръбове, оставени от ютията, все още се очертаваха на ръкавите. Двамата с Кевин бяха определили едно ъгълче за пушене — възможно най-далеч от Стейси и нейните компютри. Еванс четеше привидно небрежно, почти сякаш прелистваше неделните вестници. Изражението му бе непроницаемо, но от време на време пъхваше ръка в джоба на панталоните си и изваждаше записващо устройство с диктофон. Промърморваше по няколко думи на микрофона, после отново го прибираше. Ако впечатленията не я лъжеха, не беше човек, който лесно би пропуснал нещо.
Затова пък Пола беше от хората, които разпиляват всичко около себе си. Само половин час след като бяха започнали да четат, цялото й бюро бе затрупано с купчини хартия, и тя продължаваше да се рови из папката пред себе си. Но въпреки привидната разпиляност, тя очевидно знаеше много добре кое къде е. Очите й не проследяваха движението на ръката й, но тя винаги успяваше да намери документа, който търсеше — като че ли си бе изградила карта на подреждането, схема, ясно запечатана в съзнанието й. Карол се зачуди дали по същия начин води и разпитите си — може би складираше всеки къс информация на съответното място в мислите си, докато връзките между отделните брънки щракнеха и веригата се затвореше.
Стейси бе нейна пълна противоположност, дори по отношение на дрехите. За разлика от Пола, която явно предпочиташе джинси и тениски, костюмът на Стейси й стоеше като излят, а финият й пуловер с висока яка според Карол беше от кашмирска вълна — доста скъпи тоалети за редови следовател. Що се отнася до работата, Стейси сякаш се дразнеше от присъствието на хартия. Беше поставила папката с възложения й случай на едно изтеглено чекмедже на бюрото си, оставяйки повърхността свободна за несмущаван контакт с компютъра. Вниманието й беше насочено предимно към двата екрана на компютърната система. Тя прехвърляше набързо нещо в папката, после пръстите й плъзваха светкавично по клавиатурата, Стейси накланяше глава настрани, прокарваше лявата си ръка по блестящата си черна коса и кликваше с мишката. Подлежащият на контрол виртуален свят явно бе по-привлекателен за нея от реалността.
Карол си мислеше, че хората в групата имат достатъчно разнообразни наклонности и умения, за да покриват необходимите работни изисквания. Въпросът беше дали тя самата ще успее да ги обедини. Докато не се чувстваха част от един екип, общата им стойност щеше да си остава по-ниска от реалния сбор на качествата им. Тя въздъхна. Очевидно в близко бъдеше щеше да се наложи да излезе някоя вечер с подчинените си. Ако трябваше да бъде честна пред себе си, предпочиташе посещение при зъболекаря без право да ползва упойка. Не бе ходила по заведения, откакто се прибра от Германия. Не можеше да се принуди да отиде дори в някой познат ресторант с приятели. Само представата за шумни, оживени кръчми и барове караше стомаха й да се свива.
— Трябва да се справиш — измърмори тя ядосано на себе си и се зае отново с досието по случая „Тим Голдинг“.
Препрочете отново показанията на снабдителя на фирмата за органично произведени зеленчуци. Божичко, колко се бе променил Харистаун по време на няколкогодишното й отсъствие! Едновремешните обитатели на квартала биха проявили интерес към органично произведени зеленчуци само ако им хрумнеше да замерят някого с тях. До такава степен бе погълната от четенето, че рязкото почукване по рамката на вратата я накара да подскочи стреснато. Страниците, които четеше, нападаха по бюрото, докато Карол отдръпна рязко назад стола си. Очите й бяха разширени, сърцето й биеше до пръсване. Е, това е нещо ново, каза си тя. Някогашната Карол Джордан не се стряскаше толкова лесно.
— Съжалявам, не исках да ви стресна — тонът на жената, застанала на прага на кабинета й, бе по-скоро развеселен, отколкото смутен.
Карол имаше навика всеки път, когато се запознаваше с нов човек, да систематизира в мислите си описанието му, като че ли щеше да го въвежда в информационната база данни на криминалната полиция. Среден ръст, слаба, стегната също като самата Карол. Изправени рамене, висок бюст, тесни бедра. Вълниста кестенява коса, подстригана в разпиляна прическа, която бе на мода преди няколко години — вероятно новодошлата се придържаше към нея, тъй като подхождаше на учудващо ангелските черти на лицето й. Тя явно винаги изглеждаше така, сякаш всеки момент ще се усмихне. Само очите я издаваха; в студения й, нетрепващ поглед на ченге се криеше умора от многообразието на човешките пороци и нещастия. Носеше черни джинси, спортна блуза от черна коприна и златистокафяво яке от мека кожа. Която и да беше тази жена, Карол бе сигурна, че не я е виждала никога досега.