— Бях далеч оттук — каза тя, докато ставаше.
— Че кой не би искал да бъде — очите на жената срещу нея се присвиха в непринудена усмивка, тя пристъпи напред и протегна ръка.
— Сержант Джен Шийлдс. Моят участък е Темпъл Фийлдс.
— Инспектор Джордан — Карол отвърна на ръкостискането й. Ръката на другата жена бе топла и суха. — Значи сте от отдела за борба с порока. Маями Вайс, а? — допълни тя с крива усмивка.
Джен изпъшка.
— О, моля ви. Достатъчен беше един тъп телевизионен сериал, за да ни лепнат отново етикета от лошото старо време. Да, от нравствените съм. Вероятно затова са ни пробутали най-скапания офис, а вие сте на директорския етаж. Е, как върви настаняването?
Карол сви рамене. Беше малко объркана от непринудения дружески тон на другата жена — тя действително бе горе-долу нейна връстница, но с по-нисък чин.
— Все още опипваме почвата. И така, сержант Шийлдс, това посещение на учтивост ли е? Или мога да ви помогна с нещо?
— Струва ми се, че по-скоро аз мога да помогна на вас — Джен размаха тънка папка от плътен жълтеникав картон. Усмивката й стана закачлива.
Карол повдигна вежди и се върна на мястото си зад бюрото.
— Така ли?
— Ако не се лъжа, вашият екип работи по студените досиета, докато ударите джакпота, нали?
— Оглеждаме това-онова, така е.
— И един от преразглежданите случаи е изчезването на Тим Голдинг?
— Добре информирана сте, сержант Шийлдс.
Джен сви рамене.
— Нали знаете как стават тези неща. Клюките се движат по-бързо от куршум.
— А днес ние сме в центъра на вниманието — Карол седна. Искаше й се да изглежда спокойна и самоуверена. — И така, какво сте ми донесли?
— Историята е дългичка — Джен посочи към стола срещу Карол. — Може ли?
Тя седна и кръстоса непринудено крака.
Карол се приведе напред.
— Хайде, давайте.
— Навремето, когато вие работехте тук, бях командирована на работа във вътрешно министерство — в един екип, който си сътрудничеше с ФБР в дългосрочно разследване на педофили, които се възползват от интернет. Вероятно сте чували за операция „Златотърсачи“?
Карол кимна. Медиите бяха връхлетели върху новината за операция „Златотърсачи“ като умиращ от глад койот в месарница. Разследването хвърли мрежите си върху хиляди потенциални престъпници от двете страни на Атлантика: мъже, които сърфираха в интернет и бяха използвали кредитните си карти, за да си купят достъп до сайтове, откъдето биха могли да свалят детска порнография. Но самият обхват на резултатите стана причина операцията да стане жертва на собствения си успех. Претоварените с работа полицейски служби виждаха планините доказателствени материали и вдигаха отчаяно ръце. Карол бе чула как един колега обясняваше, че със служителите, с които разполага, ще му трябват девет години и половина само да разпита всички имена в участъка, за който отговаряше, камо ли пък да се сдобие с разрешение да им отнеме хард дисковете и да провери и тях.
— Значи сте се занимавали с това?
— Да, в началните етапи. Върнах се тук преди две години и оттогава насам в свободното си време, когато не се ровя из обичайните мръсотии по улиците, се опитвам да проследявам нашите списъци. През последните месеци започнахме да проверяваме най-вероятните кандидати. Всъщност просто влизаме у тях и им прибираме компютрите. След първоначалния разпит обикновено ги пускаме под гаранция, докато приключи анализът на хард диска.
— Което вероятно отнема седмици.
Джен изкриви уста в полуусмивка.
— Ако имаме късмет. Тъй или иначе, вчера получих един куп резултати от техническия отдел. Измъкнали са доста солидни доказателства против един тип, когото разпитвахме преди два месеца — тя поклати глава. — Би трябвало да съм привикнала към тези неща. Въпросният човек заема отговорен пост в националните здравни служби. Ако имате нужда от смяна на бедрената става в болница „Брадфийлд Крос“ и ви бавят, именно той е този, когото можете да обвинявате за прекалено дългия списък на чакащите. Почтен дом в предградията, жена му е учителка, има две деца в пубертетна възраст. А компютърът му е като шибана помийна яма. Та така, ровя се аз из тези лайна, и попадам на следното… — тя отвори папката с драматичен жест и извади разпечатка на дигитална фотография, увеличена почти до размер А4. Подаде я на Карол. — Разпознах детето, защото снимката му бе публикувана навсякъде в медиите.