Карол изчака келнера да сервира бирите, после каза:
— Знаеш ли, справям се. Достатъчно дълго съм била ченге. Мога да ловя престъпници и без твоя помощ.
Тони отпи дълга глътка от индийската бира, докато преценяваше как да се справи с умишленото й неразбиране.
— Не съм дошъл да ти помагам да си вършиш работата. Тук съм, защото така постъпват приятелите — той се усмихна накриво. — Освен това се чувствам добре тук. Да можеше да видиш какви кукувици има в Брадфийлд Мур — истинска сбъдната мечта за чешит като мен.
Карол изпръхтя и изпръска хартиената покривка с бира.
— Копеле! Нарочно изчака да отпия от бирата!
— А ти какво очакваш? Работата ми е такава — обучен съм да предизвиквам определени реакции. И така, къде живееш?
— В стаята за гости на Майкъл — временно, докато се оглеждам за някакво жилище под наем — Карол се зае да изучава менюто.
Тони се престори, че прави същото, макар да знаеше, че ще си поръча рибно „пакора“, а после пиле „биряни“. Разбираемо беше, че Карол все още не иска да се ангажира и затова не продава жилището си в Лондон, за да намери нещо постоянно в Брадфийлд. Искаше да си остави възможност за бягство. Въпреки това решението й го тревожеше.
— Сигурно се чувстваш странно — подхвана той. — Все пак, първоначално това беше твое жилище.
— Не е идеалният вариант, а и не мисля, че Луси е в особен възторг от присъствието ми там. Нали не си забравил, че тя е адвокат? Често поема защитата в криминални дела и е развила склонност да гледа на мен така, както собственикът на кокошки гледа лисицата — келнерът се появи отново и те дадоха поръчките си. Когато той се отдалечи от масата, Карол вдигна поглед и срещна очите на Тони. — А ти? Къде си се настанил?
— Имах късмет. Продадох къщата в Селардайк практически незабавно. Току-що си купих жилище тук. Близо до мястото, където живеех преди. Викторианска къща близнак. С три спални и два входа. Стаите са хубави, просторни, с много светлина.
— Звучи добре.
Келнерът остави пред тях чиния с чеснови хлебчета и блюдо с мариновани зеленчуци. Тони се възползва от възможността да се заеме с нещо, което да му позволи да отклони погледа си от Карол.
— Работата е там, че къщата си има приземен етаж. Напълно самостоятелен. Две големи стаи с достъп на естествена светлина, баня и тоалетна, както и малък бокс, който може да се приспособи за кухня — той вдигна очи и я загледа въпросително.
Карол го гледаше втренчено, очевидно не беше сигурна, че той казва това, което тя си мислеше, че казва. После се засмя неуверено.
— За какво ми е кухня?
— Права си. Но все пак върши работа, поне като място, на което да сложиш миялната машина.
— Сериозно ли ми предлагаш приземния етаж на къщата си?
— Защо не? Така ще се реши проблемът с настаняването ти. Пък и присъствието на ченге в къщата ще ми вдъхне известна сигурност — той се ухили. — И което е по-важно, Нелсън ще държи мишките на разстояние.
Карол чоплеше един маринован лимон.
— Не знам. Има ли отделен вход?
— Разбира се. Не бих си позволил да опетня доброто ти име. Има врата, през която се минава към външна стълба и вход в задната градина. Има и вътрешна врата, която води към останалата част на къщата, разбира се. Но няма нищо по-лесно от това да сложим ключалка на нея — той се усмихна. — Дори и резета, ако настояваш.
— Добре си обмислил всичко, нали?
Тони сви рамене.
— Когато оглеждах къщата, това ми се стори добър начин да бъде оползотворена изцяло. Тогава не знаех какви са плановете ти. Но строителите започнаха работа вчера, а бих предпочел ти да се нанесеш там, вместо някакъв непознат. Виж, не е необходимо да решаваш веднага. Помисли на спокойствие, преспи, няма нужда да бързаш.
Настана неловко мълчание, докато и двамата се опитваха да измислят накъде да насочат разговора.
— Е, как беше първият ти ден на старата работа? Какво са ви възложили? — попита Тони, отклонявайки разговора от коварните плитчини.
— Докато не възникне нещо важно, преглеждаме студени досиета — Карол вдигна поглед, когато келнерът донесе ордьоврите.
— Трябва да е доста мъчително.
— Поначало е така — тя посегна към индийската салата с картофи. — Но колкото и да е учудващо, още днес следобед направихме пробив. Съвсем случайно следовател от друг екип се натъкнал на нова следа. Не мога да не приемам това като добра поличба.