— Чудесно начало.
По лицето на Карол се изписа съжаление.
— И да, и не. Помниш ли Дон Мерик? Той е мой заместник. Проблемът е там, че новата следа е свързана с негов замразен случай. А това го кара да се чувства доста зле.
— Да не би да става дума за Тим Голдинг?
Карол кимна утвърдително.
— Същият случай, за който е повикал и теб като консултант. Благодаря, че ме уведоми — добави тя иронично.
Той видимо се смути.
— Честно казано, не исках да размътвам допълнително водите, когато разбрах, че обмисляш завръщането си в Брадфийлд. Не исках да въздействам на решението ти в една или друга посока.
Карол се усмихна.
— О, значи смяташ, че присъствието ти в Брадфийлд би било такава силна примамка?
Той остави вилицата, която тъкмо поднасяше към устата си.
— Истината ли искаш, Карол? Всъщност се опасявах, че ако разбереш, че съм тук, Брадфийлд ще бъде последното място на света, където ще искаш да отидеш.
Дон Мерик се взираше мрачно в своята пинта тъмен ейл. Погледът му беше скръбен и умислен като на лабрадор.
— Стига си търсила шибаната положителна страна, Пола — изръмжа той. — Защото положителна страна няма, нали така?
Пола плъзна пръст по запотената бутилка „Смирноф Айс“. Двамата бяха последните оцелели от събирането за опознаване, организирано от екипа, след като главен инспектор Джордан обяви край на работния ден. Обективно погледнато, не цареше и кой знае колко празнична атмосфера. Стейси и Сам се извиниха и си тръгнаха още след първото питие, а Кевин бе въвлечен в протяжна игра на билярд в мърлявата задна стаичка на кръчмата. Но това не пречеше нито на Пола, нито на Мерик. Двамата бяха работили достатъчно дълго заедно, така че успяваха бързо да се освободят от ограниченията на служебния ранг в свободното си време.
— Щом така смяташ, Дон.
— Тази снимка… не мога да спра да мисля за това, което е преживяло момченцето, преди да умре. И не се опитвай да ми противоречиш — той вдигна ръка, за да възпре възраженията на Пола. — И двамата сме наясно, че боклуците, които биха сторили такова нещо с дете, няма да го оставят живо, за да свидетелства против тях. Тим Голдинг е мъртъв. Но е бил жив достатъчно дълго, за да бъде отмъкнат в онази пустош и да бъде подложен на Бог знае какви мъки. Снимката е правена на дневна светлина, което означава, че е бил жив на другия ден след отвличането. Точно това ме измъчва. Ако си бях свършил работата както трябва, щях да съм го открил.
Пола се пресегна през масата и взе една от цигарите на Дон.
— Ако ще ми хленчиш, смятам да запаля.
— Ако не се лъжа, беше спряла цигарите.
— Спряла съм ги — тя вдиша дълбоко дима. — Това, което каза току-що, са глупости. Разработихме този случай по всички възможни линии. Трябва да спреш да се самоизтезаваш, Дон. Освен всичко останало, ние имаме нужда психиката ти да остане здрава. Достатъчно ни е и това, че главният инспектор не е наред. Сега ни липсва само и инспекторът да изкука.
Мерик я изгледа удивено.
— Смяташ, че Карол Джордан не е наред, така ли?
— Разбира се, че не е. Била е изнасилена, Дон. И това е станало, защото някакви чиновници дотолкова не ги е било грижа за нея, че са я подхвърлили като агнец на заколение. Както и да го погледнеш, в момента тя не е в най-добрата си форма. Не може да преценява уравновесено.
Мерик поклати глава.
— Не знам, Пола. Според мен си е съвсем наред.
— Лесно е да се говори, когато не си под напрежение. Но се съмнявам, че тя ще съумее да се справи, когато стане напечено.
Мерик явно не беше склонен да се съгласи с думите й.
— Прекалено рано е да се говори така. Карол Джордан е най-добрият ръководител, при когото съм работил.
— Навремето и аз бях на твоето мнение. Но сега…? — Пола допи остатъка от питието си. — Да видим дали ще продължаваш да говориш така и след половин година. Е, а какво мислиш за новаците?
— И за това е рано — Мерик сви рамене. — Тази Стейси я бива с машините, това поне е сигурно.
— Почвам да се питам дали и тя самата не е машина — изкиска се Пола. — Не е наше момиче — това е ясно. Непрекъснато се опитвам да я заговоря, но тя явно не си пада по празни приказки.
Мерик се ухили.
— Вярно — някак не мога да си я представя да клюкарства за мъже и да обсъжда козметика в женската тоалетна. Но се намесва достатъчно бързо, когато някой има нужда от помощ в работата с компютрите.