Затвори чекмеджето и се премести на бюрото на Кевин Матюс, където повтори същите операции. Хората винаги казваха, че човек трябва да познава враговете си. Но Сам Еванс беше убеден, че трябва да се постарае да опознае много добре и хората, които по принцип би трябвало да бъдат на негова страна. Той беше амбициозен, както много правилно бе забелязал Джон Брандън. Но амбицията му не се изразяваше в обикновено желание да се отличи; той държеше да бъде сигурен, че никой няма да го надмине. Никога.
Знанието бе власт, а Еванс знаеше, че никой не раздава власт даром. Човек трябваше да си я вземе сам — както и когато може. Ако това означаваше да я открадне от друг — така да бъде. Ако другият се окажеше прекалено слаб, за да я задържи, то той не заслужаваше да я има.
За разлика от Сам.
Той сверява това, което вижда пред себе си, с образа, създаден от гласа и видеозаписите в съзнанието му. Санди лежи като разпъната на леглото, китките на ръцете й са завързани за двата края на евтината чамова табла в горната му част. Краката й са завързани за двата крака на леглото. Наложи му се да ги завърже с въже, защото веригите на белезниците, предвидени за краката, не бяха достатъчно дълги. Това не е правилно, но все пак е най-доброто, което можеше да стори. Изпитва благодарност към Гласа, задето му напомни да вземе със себе си и въже, освен белезниците, за в случай, че леглото не е подходящо.
Иска му се стаята да беше по-приятна на вид, но не може да направи нищо по въпроса. Поне осветлението е приглушено. Лесно е да не се обърне внимание на следите от спринцовката по ръцете й, както и на факта, че е прекалено кльощава. Почти отговаря на образа на някое от мечтаните момичета от видеокасетите — подстриганият триъгълник прикрива потайните места, които той скоро ще завладее.
Той й обръща гръб и нахлузва гумените ръкавици.
— Хайде де — казва тя. — Какво чакаш? Нямам цялата нощ на разположение.
Само той съзнава истината, която се крие в думите й. Мушва ръка в раницата си и изважда кожената топка, с която ще запуши устата й. Обръща се отново към нея и забелязва, че погледът й е станал тревожен. Пристъпва към нея, и тогава тя започва да крещи:
— Я чакай! Не си споменавал нищо за…
Но думите й секват, когато той натъпква топката в устата й, дръпвайки рязко главата й напред, за да завърже отзад връзките. Очите й едва не изхвръкват от опитите й да продължи да крещи. Но се чува само едва доловимо скимтене.
Той си напомня да избърше белезниците, за да не са останали по тях отпечатъци от пръсти, после взема видеокамерата и я поставя на малкия триножник, така че през обектива да се вижда цялото легло. После включва лаптопа и уебкамерата. Санди се бъхти, опитва се да се освободи, но усилията й са безсмислени.
Той изважда вързопа, дебело увит в хавлиена кърпа. Влиза в кадър и започва да го развързва. Когато Санди вижда какво държи в ръцете си, вените на шията й изпъкват. Във въздуха се разнася острата миризма на урина. Той се усмихва нежно. Ерекцията му е по-силна, отколкото е постигал някога с помощта на видеокасетите. Но трябва да се овладее. Трябва да постъпи така, че Гласът да се гордее с него — а това включва и задължението да не оставя никакви следи.
Поема си дълбоко дъх, опитвайки се да успокои лудо биещото си сърце. Изпотил се е, чувства как една струйка пот се стича по шията му и мокри тениската. Стисва здраво оръжието. Остриетата на наточените бръсначи блестят жестоко на светлината на лампата.
— Надявам се, че си готова за мен, Санди — казва той тихо, точно както го е научил Гласът.
И започва.
Карол се взираше през огледалния прозорец към мъжа в стаята за разпити. Роналд Едмънд Алегзандър изобщо не се покриваше с популярните представи за педофил. Не избягва погледа на събеседника си, не се поти, не е нито мазен, нито мръсен. Има вид точно на това, което е — ръководен чиновник от среден ранг, който живее в къщата си в предградията с жена си и двете си деца. Не носи мърляв шлифер, а обичайната конфекция, ненатрапчив тъмносив костюм с бледосиня риза, тъмночервена връзка с тесни сиви ивици. Добре подстриган, без напразни опити да прикрие леката плешивина. Беше протестирал наскърбено, когато двамата униформени полицаи го доведоха в участъка. Настояваше, че никой не им дава право да се появяват в офиса му на Брадфийлд Крос и да го извеждат като обикновен престъпник. В края на краищата, беше се съгласил да им сътрудничи, нали? Достатъчно би било да вдигнат телефона и той веднага би пристигнал. Нищо не налагаше такова поведение — да го злепоставят на местоработата му.