Карол излезе от стаята за разпити и тръгна право към кабинета си, дори без да се обръща, за да провери дали Пола я следва.
— Стейси? Ела веднага при мен — каза тя, докато прекосяваше общата стая. Пола и Стейси влязоха едновременно в кабинета й. — Какво откриха в компютъра на Рон Алегзандър? — обърна се Карол към Стейси, показвайки с жест, че могат да седнат.
— Не толкова, на колкото се надяваха — отвърна Стейси. — Хората наистина не са наясно с тези неща. Алегзандър е мислел, че е почистил компютъра си. Вероятно се е паникьосал, когато по вестниците започнаха да излизат материали за операция „Златотърсачи“. Но както повечето хора, си е мислел, че е изтрил всичко, като е изпразнил кошчето за отпадъци. Както повечето хора, не се е постарал да форматира или да дефрагментира.
— Дефраг… какво? — попита безпомощно Пола.
Стейси подбели очи.
— Това е, когато…
— Няма значение — прекъсна я Карол. — Значи някои неща са били останали в компютъра?
— Разбира се. Части от файлове, цели файлове — като този със снимката на Тим Голдинг.
— А можем ли да открием произхода му?
Стейси поклати глава.
— Няма и следа. Файлът е сираче.
Пола отвори уста, но преди да проговори, Карол отново я прекъсна припряно.
— Няма значение, Пола, идеята ни е ясна. Лоша работа, Стейси — тя потри с пръсти горната част на носа си. Следата, която вчера изглеждаше толкова обещаваща, се превръщаше в още една задънена улица. — Ами интернет доставчикът на Алегзандър? Дали могат да помогнат оттам?
Стейси сви рамене.
— Зависи кога е получил мейла. Доставчикът не разполага с кой знае какви специалисти — каза тя пренебрежително. — Там се интересуват само от сметките, не пазят данни за трафика, нито го следят. Повечето доставчици съхраняват данни не по-дълго от една седмица. Тук-там ги пазят и по месец. Ако е получил снимката преди повече от месец, нямаме никакъв шанс. А и при всички случаи имаме нужда от съдебно разрешение, за да ни предадат нужната информация.
— Така че сме прекарани — сухото изявление на Карол увисна във въздуха.
Стейси прибра косата си зад ушите. Самодоволната усмивка и бадемовидните очи й придаваха прилика с котка.
— Не е задължително. В тези изображения има повече неща, отколкото се забелязват на пръв поглед. В буквалния смисъл на думата. Понякога се открива допълнителна информация, закодирана в тях.
Карол се оживи.
— Като например данните на изпращача?
Въздишката на Стейси едва прикриваше примирено отчаяние.
— Нещата не са толкова елементарни. Но може да се открие серийния номер на фотоапарата, с който е направена снимката. Или регистрационния номер на софтуера, с който фотографът е обработил снимката. После остава да се свържем с производителя или притежателя на лиценза за софтуера и да видим какви сведения могат да ни дадат те.
— Страх да те хване — отбеляза Пола.
— Напротив, за нас е чудесна новина — поправи я Карол.
— Е, какво още чакаме?
Стейси стана.
— Това ще отнеме доста време — предупреди тя.
— Така е с всяко нещо — Карол се облегна назад на стола си. — Ако имаш нужда от нещо, Стейси, само кажи. Пола, разбери кой доставчик ползва Рон Алегзандър и виж какво могат да ни кажат те. Време е да открием Тим Голдинг.
Звънецът на входната врата прозвуча като сигнал за дългоочаквано освобождение. Тони остави настрана философския текст за взаимодействието между тялото и съзнанието, с който тормозеше мозъка си, и забърза надолу. Когато отвори вратата, видя Карол, облегната на перилата на верандата, с добре натъпкан найлонов плик в едната ръка.
— Поръчали сте храна за вкъщи — заяви тя.
— Доста време ви отне — дадох поръчката си преди двайсет и два часа — каза той, отстъпи назад, за да може тя да влезе и я последва в антрето. — Кухнята е направо.
Карол се озърна, оглеждайки чамовите шкафове и покрития с плочи бар.
— Стилът датира подчертано от осемдесетте години на миналия век — отбеляза тя.
— Така ли? Може би затова цената беше толкова ниска.
Тя се усмихна.
— Не е изключено. Но къщата изглежда в добро състояние.