— При това всички чекмеджета функционират, което е значително подобрение в сравнение с всички места, където съм живял досега. Е, какво предпочиташ — първо да вечеряме или първо да ти предложа обиколка на приземния етаж?
— Всъщност най-много искам чаша вино. Денят беше изнервяш.
— Така да бъде. Виното не е проблем — той взе една отворена бутилка австралийско каберне и наля на нея и на себе си.
— Е, да пием за… За какво всъщност да пием?
— За края на неприятностите — и за теб, и за мен.
Тони чукна чашата си в нейната.
— Предложението е добро. Тогава — за края на неприятностите.
Той я гледаше, докато тя пиеше, и забеляза тъмните сенки под очите й, разчете напрежението и страха в езика на тялото й. Каза си, че ще мине доста време, преди Карол да стане отново тази, която беше преди. — Е, ще огледаш ли мазето — извинете, апартамента в приземния етаж?
Карол се усмихна.
— Защо не?
Тя тръгна след него и двамата излязоха отново в антрето. Той отвори една врата, която на пръв поглед водеше към килер под стълбите. Но всъщност зад нея се виждаше тясна стълба, осветена от гола електрическа крушка. Тя слезе след Тони и двамата се озоваха в помещение с учудващо висок таван.
— Това може да бъде дневната — поясни той, въвеждайки я в голяма стая с два не особено високи, но за сметка на това доста широки прозореца, поставени високо на едната стена. — Тук влиза доста дневна светлина. На външната врата можем да сложим стъкло, а в дъното на външните стълби да се построи нещо като входна веранда, за по-сигурно — допълни той ентусиазирано. — Вече предложих това на строителите. Знам, че е трудно да си го представиш как ще изглежда сега, когато виждаш само голи тухлени стени, но тук всичко ще се изолира и измаже. Подът ще бъде от дърво. Наистина би изглеждало добре.
Жилището беше просторно. Карол си каза, че ще има предостатъчно място за всичко, от което се нуждаеше. Спалнята бе голяма почти колкото дневната, с неочаквано просторна прозоречна ниша. Карол се озърна. Лека усмивка трепна в ъгълчетата на устата й.
— Наистина не е зле. Знаеш ли, мога да си представя как се събуждам тук.
Тони впери поглед в пода, обзет от внезапно смущение.
— Чудесно — отвърна той. — Обмисли го пак.
Когато тръгнаха да се качват обратно, той й показа новоизградените баня и тоалетна. Белите, покрити с плочки стени светеха от чистота на светлината от лампите по окачения таван. Чисто, свежо, неопетнено. Ново, мислеше тя с внезапен прилив на ентусиазъм. Място, необременено от присъствието на призраци.
— Няма какво да обмислям — каза Карол. — Кога ще приключи ремонтът?
Тони се ухили като малко момче.
— Според строителите след около три седмици. Ще издържиш ли в апартамента на Майкъл дотогава?
Карол се облегна на бара.
— Мога да понеса всичко, ако съм сигурна, че ще свърши. А ти как мислиш, ще понесеш ли присъствието ми като съседка от долния етаж?
— Само ако обещаеш винаги да имаш мляко в хладилника — той направи гримаса. — Не знам как го правя, но все оставам без мляко.
Карол се усмихна.
— Ще се запася.
Чакането никога не е лесно. Особено когато знае какво точно чака. Днес, когато реши да излезе на улицата, очакваше да види ченгета навсякъде, полицейски ленти, отрязали достъпа до уличката, където работеше Санди. Очакваше да види хора, скупчени по ъглите, които да шушукат за убийство и обезобразен труп. Очакваше да види униформени полицаи да обикалят с бележниците си и да разпитват хората къде са били и какво са правили снощи.
Добре си спомня как беше последния път. Целият квартал Темпъл Фийлдс бръмчеше, сякаш обитателите му бяха прекалили с амфетамина. Всички дърдореха един през друг като надрусани, дори мизерниците, които се надуваха и никога не удостояваха дори и с една дума него или който и да било от останалите. Така беше, докато се появиха ченгетата. После настана пълно мълчание, като че ли някой им беше запушил устите.
Той очакваше да види същата сцена и този път. Но когато влезе в бара на Стан и си поръча обичайния сандвич с бекон и чаша чай, всичко си беше както обикновено. Няколко от момичетата, които работеха наоколо, бяха насядали край лъсналите от мазнина маси, за да дадат половин час почивка на краката си. Две момчета, които също проституираха, пиеха кафе. Очите на мнозина го проследиха — явно се питаха дали носи нещо със себе си и веднага се отвърнаха разочаровано, когато той поклати едва забележимо глава. Големия Джими щеше добре да го наругае, когато отидеше да вземе днешната стока. Щеше да е бесен заради днешното закъснение. Беше се надявал суматохата по улицата да му послужи за извинение, но нямаше никаква суматоха.