— Горе е, шефе. Не е приятна гледка.
— Благодаря, Пола — Карол поспря за миг на прага, докато нахлузваше гумените ръкавици. — Кой е открил тялото?
— Друго от момичетата, които работят по тези улици, Дий. Двете с убитата си деляли стаята — тук водели клиенти.
— Тази Дий с клиент ли е била?
Пола се усмихна мрачно.
— Както казва тя, щом надушил, че има нещо нередно, въпросният клиент се изпарил като плъх от потъващ кораб.
— Къде е Дий сега?
— Пътува към участъка, за да даде показания. Със Сам.
Карол кимна доволно.
— Благодаря, Пола.
Едва се размина с един от специалистите по вземане на отпечатъци, който обработваше тесните перила, и продължи нагоре. В най-горната част на стръмното, голо стълбище през една отворена врата правоъгълник светлина падаше на площадката. Въздухът бе натегнал от сладникавия мирис на кръв и по-тежката, задушлива миризма на човешки изпражнения. Макар че се беше мобилизирала, Карол почувства, как у нея се надига споменът и едва не залитна. Но видът на лаборантите, които спокойно си вършеха работата, я върна обратно към настоящето, пропъждайки вихъра от образи, който заплашваше да я връхлети. Качвай се нагоре и влизай.
Когато стигна до входната врата, Карол забеляза как Мерик и Кевин се извърнаха, за да я изгледат. Първоначално тя се съсредоточи в подробностите, преди да събере сили, за да насочи поглед към това, което се намираше на леглото. Стаята беше оскъдно обзаведена, занемарена, със стара, изпъстрена с петна ламперия, боядисана в някакъв цвят, който може да е бил бледолилав. Легло с чамова табла, две кресла, които сигурно бяха домъкнати от някой битпазар, умивалник, ниска масичка — това като че ли беше всичко. Нямаше кой знае какво, което да отклонява вниманието от тялото на леглото.
Жената беше вързана, ръцете и краката й разтворени в ужасяваща пародия на екстаз. Сините й очи бяха вперени невиждащо в тавана, със застинал в тях израз на болка и ужас. Късата й, изрусена коса бе залепнала за черепа от засъхнала пот, така че се бе втвърдила като шлем. Беше все още облечена, просмуканата й с кръв пола бе усукана над бедрата. Долната част на тялото й бе потънала в локва кръв, която бе попила донякъде и в тънкия матрак. Карол се покашля и пристъпи по-наблизо.
— Това е страшно много кръв — каза тя.
— Според съдебния лекар, е умряла от загуба на кръв — намеси се Мерик. — Казва, че е умирала бавно.
Карол се бореше с измъчващото я вълнение, опитваше се да си припомни изискванията на работата.
— Значи вече си е тръгнал?
— Да, дойде бързо, защото бил на вечеря в Куийнсбъри. Всъщност пристигна веднага след нас.
— Е, с какви данни разполагаме? — попита тя.
Мерик погледна бележника си.
— Санди Фостър, двайсет и двегодишна, проститутка, осъждана за употреба и продажба на наркотици. Но преди да се заемем с това… госпожо главен инспектор, почеркът на убиеца е същият като на една серия от четири убийства, които разследвахме преди две години, малко след като вие напуснахте.
— Всички жертви ли бяха облечени, като тази тук?
— Нали ви казвам, картината е абсолютно идентична.
— Е, може би този път ще успеем да хванем убиеца.
Мерик и Кевин се спогледаха. Кевин изглеждаше леко смутен.
— Там е работата, шефе. Вече сме го хванали.
— Моля?
Мерик пъхна облечените си в ръкавици ръце в джобовете.
— Кевин и аз работехме по случая. Убиецът е Дерек Тайлър — призна се за виновен. Намира се в специализирано заведение.
— Възможно ли е да сте сбъркали?
Мерик поклати глава и издаде долната си устна упорито напред.
— Няма място за съмнение. Резултатите от лабораторните анализи доказаха вината му. ДНК, отпечатъци, всичко съвпада. Дерек Тайлър е. Призна се за виновен, направи дори нещо като самопризнание, обяснявайки, че гласовете в главата му нареждали да извършва убийствата. При това веднага щом арестувахме Тайлър, убийствата спряха. Допълнително доказателство, макар да нямаше нужда от него. Прибраха го в „Брадфийлд Мур“ и оттогава той отказва да говори за убийствата.
— Може ли да проверим, да не би да са освободили Тайлър? — попита Карол.
— Вече проверих. Току-що ми се обадиха. Тайлър си е в леглото и спи много по-спокойно, отколкото му се полага — така че не е той.
— Може би има нещо пропуснато при предишното разследване.