— Резултатите от анализите го уличиха — повтори упорито Мерик.
— Защо да не поговорим с доктор Хил? — попита Кевин. — Намирането на обяснения е по неговата част, нали?
— Добра идея, Кевин — отвърна Карол. Тони винаги се оплакваше, че го викат със закъснение при по-заплетените разследвания на убийства. Тя излезе от стаята и набра номера на мобилния телефон на Брандън. Когато той отговори, Карол описа накратко положението.
— На пръв поглед изглежда невъзможно — заключи тя. — Бих искала да се консултирам с доктор Хил.
— Не е ли рано? — попита Брандън.
— По принцип и аз бих била на това мнение, сър, но ако съществува възможността да си имаме работа с подражател, той би ни насочил най-бързо на правилна следа — както стана първия път, когато работихме заедно — Карол зачака със затаен дъх, докато Брандън обмисляше.
— Добре, действайте. Ще поговорим по-подробно утре сутрин.
Когато приключи разговора, Карол се отмести, за да направи път на хората от моргата.
— Доктор Върнън уведомен ли е? — попита тя.
Този, който вървеше последен, кимна.
— Да, иска да я отвори и да приключи рано сутринта, по-късно трябвало да присъства на някаква конференция. Каза да ви предам, че ще е готов към седем.
Мерик и Кевин излязоха при нея на площадката, за да могат санитарите да поставят тялото на мъртвата в чувала.
— Кевин, Сам разпитва жената, която е открила тялото. Искам да дойдеш с мен до участъка и да присъстваш на разпита. Ти си работил по предишното следствие, може нещо да ти направи впечатление — нещо, което Сам не би могъл да знае. Дон, ти и Пола започвате разпитите от врата на врата. Трябва да поговорим с проститутките — и жени, и мъже — всички, до които се доберем, както и с персонала по заведенията, клиенти и така нататък. Разберете къде е работела Санди Фостър. Някой би трябвало да я е видял заедно с убиеца — тя смъкна ръкавиците и пъхна ръце в джобовете, присвивайки неволно рамене. — И нека всички се опитаме да работим непредубедено.
Кевин откри Сам Еванс, който стоеше, облегнат на стената пред стаята за разпити.
— Как върви? — попита Кевин.
— Ако знаеш колко се радвам да те видя — изпъшка Еванс. — Тази жена очевидно не понася цветнокожи. Как става така, че за една дума накриво човек може да си спечели обвинение в расизъм, а тази тук ме нарича маймуна от джунглата?
Кевин направи гримаса.
— Искаш ли аз да се заема с нея?
— Чувствай се като у дома си — Еванс посочи вратата. — Аз не мога да измъкна и една дума от нея. Отивам да изпуша една цигара.
Той подаде една папка на Кевин и си тръгна. Кевин отвори папката и видя в нея един-единствен лист, на който бяха записани само името, възрастта и адреса на разпитваната.
— Май не преувеличаваш, Сам — измърмори той под нос.
После надникна през шпионката на вратата и видя една изрусена жена в тясна и къса черна рокля. Според записаното на листа тя беше на двайсет и девет години, но оттук не му се виждаше на повече от деветнайсет. Тя постоянно придърпваше късия си жакет и се загръщаше в него, защото в стаята беше студено. Пушеше, и ако се съдеше по това колко задимено бе вътре, това явно не й беше първата цигара. Дотук с опитите на Брандън да забрани пушенето. Кевин си припомни първия му опит да наложи забраната. Заподозреният, когото разпитваха, го бе заплашил, че ще се обърне към комисията за защита на човешките права с оплакване, че е бил подложен на особено жесток и необичаен тормоз. Така че Кевин нямаше намерение да кара Дий Смарт да си гаси цигарата. Дотук тя беше единственият им свидетел, от когото биха могли да получат полезни сведения, а случаят беше прекалено важен, за да поема излишни рискове.
Той влезе и й отправи една от най-любезните си усмивки.
— Е, слава Богу — отбеляза тя. — Най-сетне едно човешко същество.
— Някакъв проблем ли имате с колегата? — попита Кевин, все така любезно усмихнат.
— Втриса ме от него — измърмори тя. — Ще ми излиза с разни номера. „Държите се така, защото съм черен“. Не, приятелче, просто защото си задник. Не се ли е намерил някой да му обясни, че проститутките са малко по-горе в хранителната верига от праха по обувките му? За какъв се смята изобщо, та ще ме гледа, като че ли съм последна отрепка?
— Може би наистина не е специалист по държание в обществото.
— Меко казано — тя издиша струя дим и го изгледа намръщено. — Мога ли да се надявам, че вие ще се държите по-добре с мен?