След двайсетина минути тонът на разговора им беше почти приятелски. Чашите от чая, който той предложи, за да разтопи леда, бяха вече празни, а и беше минала най-тежката част, въпросите за намирането на тялото.
— Откога всъщност деляхте стая? — попита небрежно Кевин.
Ди повдигна едното си рамо.
— Горе-долу от три месеца. Санди делеше стая с едно друго момиче, Моу, но Моу се върна в Лийдс, затова Санди ме помоли да деля с нея наема.
— А как се осъществяваше тази работа на практика?
Ди отвори кутията с цигари и погледна мрачно последните три.
— Ще ви се наложи да намерите автомат за цигари, ако ще продължаваме.
— Лесна работа. Сега ми опишете как се бяхте споразумели.
Ди се намръщи. Фините бръчици по лицето й се очертаха и възрастта й пролича.
— Санди беше, така да се каже, първа смяна. Повечето вечери приключваше към десет — защото има дете. Момченце, казва се Шон. Гледа го майка й, но Санди предпочиташе да се прибира навреме, за да поспи като хората, преди да стане сутринта да го води на училище. След десет аз разполагах със стаята.
Кевин се опита да пропъди мисълта за Шон и как ще се чувства той утре сутринта, когато разбере, че майка му е убита. Вместо това се съсредоточи върху думите на Дий.
— Как стана така, че не я намерихте още снощи тогава? — попита той.
— Снощи не бях на работа — тя забеляза изненадата му. — Ако искате да знаете, имах разстройство. Трябва да съм яла нещо гадно. Та в това състояние не ставах за работа.
Звучеше логично. Явно и проститутките си вземаха болнични.
— Значи доколкото ви е известно, всичко е било нормално? И когато се качихте с вашия клиент, очаквахте стаята да е празна?
Ди притвори очи и потръпна при спомена.
— Да.
— Виждахте ли се със Санди тази вечер?
Ди поклати глава.
— Няма къде да я видя, освен когато работя, а аз нямах работа. Пих едно-две в „Конската глава“, преди да изляза на улицата, но така и не видях Санди.
— А къде работеше тя обикновено?
— На края на булевард „Кемпиън“. Точно при кръговото движение.
Кевин си представи мястото. Входът към уличката, където се намираше стаята на Санди, бе само на петдесетина ярда надолу по страничната улица.
— А постоянните клиенти?
Внезапно Дий загуби присъствие на духа. Очите й плувнаха в сълзи и гласът й затрепери.
— Не знам. Вижте, деляхме си стаята и наема, но не живеехме заедно — нямам представа както е вършела и с кого го е вършела.
Кевин се пресегна през масата и взе ръката й. Тя зяпна от учудване и дори забрави вълнението си.
— Съжалявам, но просто се налага да проучим всички възможни следи, за да не изпуснем шанса да хванем убиеца.
Ди изсумтя презрително и се отдръпна.
— Ако ви слуша човек, ще рече, че е била убита почтена майка на три дечица, а не някаква уличница, за която никой не го е грижа.
Кевин поклати натъжено глава.
— Не знам кой какво ви е говорил, Дий, но ние тук не пренебрегваме нито една от жертвите. Шефката не би го допуснала.
Ди го изгледа неуверено.
— Наистина ли?
— Разбира се. Хората, които работят по това убийство, ще дадат всичко от себе си. А сега ще ви помоля да се качите с мен на горния етаж и да разгледате някои снимки. Ще го направите ли, Ди?
— Добре — каза тя. Трудно бе да се определи кой от двамата бе по-изненадан от съгласието й.
След полунощ флуоресцентното осветление в кабинета на Карол ставаше някак неприлично ярко, придавайки сивкав оттенък на лицата на хората. Карол четеше на компютъра оскъдните файлове, които се отнасяха до убийствата, извършени от Дерек Тайлър, когато вратата се отвори и влезе Тони.
— Нали ти е ясно, че това са глупости — каза той без излишни увъртания.
Карол, привикнала към странния му начин на изразяване, реагира невъзмутимо.
— Благодаря, че дойде. Кое е глупости?
— Тези истории за подражателите. Такива не съществуват — поне не при убийствата по сексуални подбуди.
Той се отпусна на стола пред бюрото й и въздъхна.
— Какво се опитваш да кажеш, Тони? Че е възможно Дерек Тайлър да е бил на две места едновременно?
— Не бих могъл да знам каквото и да било за Дерек Тайлър, преди да съм прочел досието. Но това, което знам, е, че сегашното убийство не е дело на подражател.
Карол положи усилие, за да си изясни думите му.
— Но след като начинът на извършване на убийството е идентичен…