Тони въздъхна.
— Все още не ми е ясно, Карол.
Колкото и да е странно, сега, когато улиците гъмжат от ченгета, той се чувства по-спокоен. Нали това очакваше, а винаги е успокоително, когато стане това, което си очаквал, дори да е нещо неприятно — защото така поне си сигурен, че не е станало нещо по-лошо.
Имаше работа в една от тоалетните в бара на Стан, когато видя синята светлина през високите прозорци с матирани стъкла. Само една полицейска кола би могла да не означава нищо, но три сини лампи — това можеше да бъде само заради Санди. Но той не изпадна в паника. Гордее се със себе си. Преди появата на Гласа сигурно би побягнал — просто по принцип. Но сега продължи да се пазари с невротичното черно хлапе и дори се направи на учуден, когато то настоя да побързат, защото отвън имало ченгета.
Хлапето едва бе излязло, когато разговорът започна.
„Открили са я“, разнесе се гласът, топъл като милувка. „Тази вечер ще кръстосват навсякъде в Темпъл Фийлдс. Ще искат да разговарят с всички. Ще искат да говорят и с теб. А това е добре. Много добре. Знаеш какво трябва да кажеш, нали?“
Той хвърли плах поглед към вратата.
— Да, знам.
„Хайде, нека чуем. Достави ми това удоволствие“, започна да го увещава Гласът.
— Обикалях квартала както обикновено. Минах през бара на Стан, после пих две бири в „Дама купа“. Изобщо не съм виждал Санди онази вечер. Понякога я виждам на ъгъла на булевард „Кемпиън“, но предната вечер не я видях.
„А ако те попитат за имена на хора, които да потвърдят алибито ти?“
— Просто се правя на идиот, който не може да различи една вечер от друга. Всички знаят, че съм глуповат, така че това няма да усъмни никого.
„Правилно. Неувереност е правилното поведение. Всички очакват от теб да се държиш неуверено. Чудесна работа си свършил снощи. Прекрасни кадри. Довечера, когато се прибереш, ще те очаква едно малко възнаграждение.“
— Няма нужда — възрази той искрено. — Имам си всичко необходимо.
„Заслужаваш награда. Ти си един изключителен млад човек.“
Той почувства топлина в сърцето си тогава, топлина, която все още не е изчезнала. Никой никога не е намирал нищо изключително у него, освен изключителната му умствена изостаналост.
Сега вече е по улиците, шляе се както обикновено. Оглежда ченгетата — смесица от униформени и цивилни, на които им личи отдалеч, че са от криминалния отдел. Пресяват улицата, като вървят от двете й страни. Би могъл да се върне в бара на Стан и да ги изчака там — или пък да продължи да върви и да ги пресрещне като глупак, който няма какво да крие.
Разпознава едно от цивилните ченгета отпреди — преди две години, когато пак кръстосваха Темпъл Фийлдс. Висок северняк, който не се държеше с него като с боклук. Тръгва така, че да мине близо до северняка и жената, която работи с него. Говорят с клиента на една проститутка, но той няма какво да им каже и се чуди как да се измъкне. Вероятно им е дал фалшиво име и адрес и иска да изчезне, преди те да се усетят.
Ченгетата отстъпват и клиентът на проститутката започва да се измъква, вървейки на една страна като рак. Високият мъж вдига поглед и го забелязва. Гледа го, сякаш иска да каже: „Виждал съм те някъде, но не помня къде“. Той се усмихва глуповато на ченгето и казва „здрасти“. Ченгето се представя и казва, че е инспектор Мерик.
Той повтаря името няколко пъти, за да го запомни добре, защото знае, че ще трябва да разкаже всичко подробно на Гласа. Казва на ченгетата името и адреса си едва ли не преди да са го попитали и жената ги записва. Тя не изглежда зле. Малко е кльощава, но той започва да развива вкус към кльощавите. Севернякът пита дали е чул за Санди и той казва да, разбира се, всички за това говорят. И после изрежда всичко, което Гласът е запечатал в съзнанието му. Дума по дума.
Питат го дали е забелязал някой да се държи странно. Той се изхилва на глас, допълвайки образа си на местния идиот, и казва:
— Тук всички се държат странно.
— Много си прав — казва под нос жената и допълва. — Може ли някой да потвърди, че си прекарал предната вечер така, както казваш?
Той се облещва насреща й.
— Не знам. Снощи си беше като всяка друга вечер, нали? Не ме бива да помня много, господин Мерик.