— Но помниш, че не си виждал Санди — намеси се веднага жената. Виж я ти хитрата крава.
— Само защото сега всички говорят за нея — отвръща той, усещайки как струйка пот се стича по гърба му. — Това е важно нещо, не като да помниш кой е бил в кръчмата и кой — не.
Господин Мерик го потупва по рамото, изважда визитна картичка от джоба си и я пъхва в ръката му.
— Ако научиш нещо, ще ми се обадиш, нали?
И двамата тръгват, готови за следващия приятелски разговор.
Нито сянка от подозрение, ни помен от съмнение. Успя да ги измами. Нямаха никаква представа, че разговарят с убиец. Кой е глупакът сега?
Карол притвори полека вратата, за да не смути Майкъл и Луси. Знаеше добре как отеква и най-слабият звук в този висок таван. Събу обувките си и тръгна боса към кухнята, която се намираше в другия край на жилището. Скритото флуоресцентно осветление над плота бе включено, така че Карол видя котарака Нелсън, проснат отгоре на една страна, да се наслаждава на топлината. Когато тя наближи, едното му ухо трепна и той изръмжа тихичко — нещо, което при добро желание можеше да се приеме и за приветствие. Карол го почеса по главата и тогава забеляза листа, полускрит под него. Измъкна го изпод котарака, без да обръща внимание на възмутеното му търкулване встрани.
„Здрасти, сестричке. Луси трябва да бъде утре и в четвъртък в Лийдс по едно дело за въоръжен грабеж, та в последния момент успяхме да си вземем билети за опера и аз ще замина с нея. Ще се видим в четвъртък вечер.
Карол смачка листчето и го хвърли в коша за боклук, позволявайки си за миг да помечтае за една вечер, прекарана в добра компания в операта. Всъщност всичко бе по-приятно от мисълта, че ще прекара нощта сама в апартамента. Когато отвори хладилника, за да извади полупразната кутия с котешка храна, вниманието й бе неудържимо привлечено от бутилката „Пино гриджо“. Извади и кутията, и бутилката, нахрани котарака и впери поглед във виното.
По време на битката си за възстановяване Карол бе устояла на лесното успокоение, предлагано от алкохола. Притесняваше я скритото обещание за бърза забрава. Не искаше да се движи като сомнамбул през месеците след изнасилването. Искаше да се справи с преживяното, да анализира ефекта му върху себе си и да се възвърне към състояние, близко до това, в което се намираше преди случилото се. Но днес имаше нужда да изключи. Не можеше да понесе мисълта, че щом затвори очи, ще види пред себе си картините, на които бе станала свидетел в моргата. Нямаше възможност да заспи без някакво упойващо вещество. А без да спи, не би могла да поведе утре успешно лова за убиеца на Санди Фостър. Карол порови в чекмеджето за тирбушон и припряно отвори бутилката. Наля си една чаша, после се облегна на бара и зарови ръка в козината на Нелсън, доволна, че може да усеща ударите на сърчицето му с пръстите си.
До снощи нищо, освен пола не свързваше Карол с убитата Санди. Но това, което се бе случило с проститутката, я бе свързало по някакъв начин с жената, която трябваше да открие убиеца й. И двете бяха жертви и бяха станали жертви, защото бяха жени в един свят, в който се срещаха мъже, убедени, че имат постоянно право на надмощие. Санди с нищо не бе заслужила това, което й се случи, но и Карол не бе заслужила сполетялото я нещастие.
Карол пиеше методично и доливаше чашата си веднага щом я изпиеше наполовина. Разбираше ужаса, който Санди трябва да е изпитвала, когато е осъзнала, че не може да се спаси от убиеца. Помнеше това усещане за абсолютна безпомощност пред хищника. Но в едно отношение, колкото и перверзно да звучеше, Санди бе по-добре от Карол. Не й се налагаше да живее с мисълта за това, което й бяха причинили.
Тони стоеше до Карол и се взираше в безжизненото лице на Санди Фостър. Нямаше нищо против да присъства на аутопсии. Ако трябва да бъдем честни, дори му беше интересно да наблюдава как патологът разкрива тайните на мъртвите. Тони също четеше посвоему посланията на труповете, но това беше различен текст. Общото между него и патолога бе, че и двамата получаваха сведения за убиеца посредством жертвата му.
Тялото лежеше, осветено от халогенните лампи, а останалата част от помещението тънеше в мозайка от сенки. Патологът доктор Върнън се бе навел над трупа, който приличаше на гротескна илюстрация на понятието „контраст“. От кръста надолу тялото на Санди бе все още покрито със спечена кръв — етюд в червено. Над кръста нямаше никакви видими увреждания. Найлоновите пликове, в които бяха сложени ръцете й, прикриваха следите от белезниците и поддържаха илюзията за непокътнатост.