— Добро утро, главен инспектор Джордан — каза тя. — Господин Брандън ми каза, че ще ви намеря тук.
Карол прикри изненадата си, но не успя да заблуди Тони. Той я познаваше достатъчно добре, за да разчете едва забележимото повдигане на веждите и лекото разширяване на очите.
— Сержант Шийлдс — каза тя. — Какво ви води насам?
— Господин Брандън не ви ли се обади? — по лицето на Джен се изписа объркване.
— Не.
— А, разбирам, сигурно е оставил съобщение на гласовата ви поща. Аз също се опитах да се свържа с вас по-рано, но не можах да ви открия. Така или иначе, той ме включи във вашия екип за това разследване. Каза, че ви липсва един сержант, и че сигурно ще бъде от полза в екипа да има човек, който да е запознат с уличния пейзаж.
— Звучи разумно — в гласа на Карол звънна лед. Брандън явно вече се отричаше от обещанието си да я остави да действа по свое усмотрение, и на нея никак не й се нравеше подтекстът на това негово решение.
— Той явно мисли така — каза Джен и се обърна към Тони. — А вие трябва да сте човекът, който чете мислите ни.
Изражението на Тони говореше, че е чувал такива коментари и преди.
— Само ако проявявате склонност към серийни убийства със сексуална мотивация.
Джен се разсмя.
— Е, тогава тайните ми са в безопасност — тя му протегна ръка. — Казвам се Джен Шийлдс.
Тони отвърна на ръкостискането й. Ръката й беше силна и топла — точно това, което можеше да се очаква от жена, която току-що бе проявила своята самоувереност.
Джен се обърна отново към Карол.
— Още някой е ритнал камбаната, а?
— По особено неприятен начин — каза сухо Карол.
Джени сви рамене и пристъпи напред, за да види какво прави Върнън.
— Този занаят си носи рисковете.
— Същото се отнася и до работата в полицията — отвърна Карол. — Но когато умре някой от нас, получава дължимото уважение.
Джен се усмихна разкаяно.
— Съжалявам, не съм искала думите ми да звучат безсърдечно. Но когато човек работи в отдела за борба с порока толкова дълго, колкото съм работила аз, всички тези жени му се струват отписани, още докато са живи и ходят насам-натам.
Тони не намираше нищо странно в отношението на Джен. Познаваше прекалено много ченгета — а и клинични психиатри — достигнали границата на поносимост към професията си, затова и съчувстваше на защитните им реакции. Отстъпи встрани и се доближи до масата.
— Вие ли правихте аутопсиите при идентичните убийства преди две години? — попита той.
Върнън кимна.
— Да, аз.
— Какво е мнението ви за случая?
— Ако не бях убеден в противното, веднага щях да реша, че тази жена е жертва на същия убиец. Начинът на нанасяне на раните е много характерен — всъщност, бих казал, уникален. Такива рани съм виждал единствено при аутопсиите на жертвите на Дерек Тайлър.
— Какво оръжие е използвал? Някакъв по-особен вид нож ли?
— Доколкото си спомням, Тайлър така и не предаде оръжието, с което бе извършил убийствата. Ако не ме лъже паметта, навремето предполагах, че е било нещо, което сам си е направил — каза Върнън. — Тези рани със сигурност не отговарят на нито едно от познатите ми оръжия. А при това се консултирах и с колега, който е специалист по порезни рани.
— Е, какво е това самоделно оръжие? — намеси се Карол.
Върнън огледа острието на скалпела.
— Трудно е да се прецени. Раните отговарят на тънко, гъвкаво острие — по-скоро острие на бръснач, отколкото на нож. Но това са десетки, стотици порязвания. Най-близкото, което можахме да си представим аз и колегата, беше нещо като изкуствен пенис с монтирани по него остриета на бръсначи.
Карол си пое мъчително дъх и прошепна:
— Господи!
— Работа на напълно луд човек — отбеляза Джен с горчивина. — Права ли съм, доктор Хил?
Тони се намръщи. Не звучеше логично. Картината не беше свързана. Ако полицията не бе арестувала този, когото е трябвало, истинският убиец би реагирал, отнемайки живота на поредната си жертва. Сексуално мотивираните убийци се дразнеха, когато приписваха другиму собствените им заслуги. Да чака две години, преди да нанесе нов удар — това не бе възможно. Налагаше се да обмисли всичко още веднъж.
— Карол? — каза той тихо.
Но тя мислеше за друго. Кимна към Тони, без да го поглежда, и каза:
— Джен, доктор Хил смята, че нашият човек е бил със Санди и преди. Можеш ли да установиш с какви хора се е движила и дали е споменавала пред приятелите си клиент, който се е интересувал от нейния начин на живот? Най-вероятно човек, който не е бил способен да получи ерекция.