Джен изсумтя.
— Това не стеснява кръга от заподозрени. Нямаш представа колко много от клиентите на проститутките не са в състояние да получат ерекция — именно затова момичетата толкова често стават жертва на насилие. Но така или иначе, ще видя какво мога да открия — тя отново повдигна яката на палтото си. — Е, да потеглям тогава. Ще се видим по-късно.
Тони я проследи с поглед, докато тя потъна в сенките, изчака да чуе как вратата хлопва зад нея, после се обърна и застана отново до Карол. В стаята цареше тишина, чуваше се само тракването на метал в метал, когато доктор Върнън сменяше един инструмент с друг.
— Карол, постоянно се връщам към това, което ти казах по-рано. Този сценарий е просто невъзможен. Ако Дерек Тайлър наистина е извършил предишните престъпления, е абсолютно невероятно друг убиец да намира удовлетворение в такова точно възпроизводство на неговите престъпления. Това е в разрез с всички психологически принципи, които са ми известни. Някой е подредил тази сцена, създал е картина, която иска да видим.
— Но резултатите от лабораторните анализи…
— Не съм забравил какво ми каза — прекъсна я Тони. — Но е добре твоите хора да прегледат отново всички файлове, за да изключим всяка възможност за грешка. А ако има възможност за грешка, не е зле да проследите движенията на всички мъже, освободени наскоро от болницата „Брадфийлд Мур“ след двегодишен престой в нея. Това е единственото обяснение за това прекъсване на поредицата убийства. Защото съм готов да заложа професионалната си репутация на твърдението, че човекът, убил онези жени преди две години, и убиецът на Санди Фостър са едно и също лице.
Карол го загледа внимателно. В мислите й започваше да проблясва някаква идея.
— Тони, на какво точно залага нашият убиец?
— Какво искаш да кажеш? — попита той озадачено.
Тя заговори развълнувано, думите й се сипеха една през друга.
— Ами ако човекът, убил Санди Фостър, разчита именно на това — че ще бъдем принудени да стигнем до това заключение? Ако убийството на Санди е било случайно? Ако целта на убиеца е да бъде отменена присъдата на Дерек Тайлър?
Тони наклони замислено глава на една страна.
— Осъществимо ли е такова нещо? Възможно ли е въз основа на това да се обжалва присъдата? Въпреки съкрушителните доказателства срещу Тайлър?
— Опитът би си струвал, особено ако човек с такава внушителна репутация като теб се яви като свидетел в полза на новата теория.
— Аха — каза той. — Да разбирам ли, че искаш от мен да не огласявам съмненията си?
— Особено пък в присъствието на юристи и журналисти — допълни Карол. — Но считаш ли, че съществува достатъчна мотивация за такова нещо?
— Трудно е да се прецени. Извършителят ще трябва да е човек, силно привързан към Дерек Тайлър, при това достатъчно интелигентен, за да знае как да ни подведе. Не е много вероятен сценарий, но не можем да го отхвърлим — той се усмихна. — Именно за това двамата работим толкова добре. Ти мислиш като ченге, а аз като психопат.
След престоя в моргата завръщането в „Брадфийлд Мур“ му донесе истинско облекчение. На регистратурата му обясниха къде да намери Дерек Тайлър. Тъй като според диагнозата не беше склонен към насилие, му позволяваха да се храни с други пациенти от същата категория в общата трапезария. Трапезарията приличаше на хамбар — с нисък таван, вмирисана на пържени картофи и преварено зеле. Стените бяха боядисани в тъмносиньо и жълто, което напомняше на така наречената цветова терапия за лечение на наркомании — нещо, което Тони считаше за откровено шарлатанство. Освен това евентуалният благотворен ефект на цветовете вероятно се проваляше от множеството петна и драскотини, белязали стените от пода до тавана. През бронираните стъкла се виждаше парк, пълен почти изключително с лаврови храсти и рододендрони. Тони си мислеше, че ако пациентите случайно не са страдали от депресия, преди да постъпят тук, със сигурност скоро ще я развият.
Помоли един от санитарите да му покаже Тайлър. После си взе макарони със сирене и грах, сложи ги на поднос и избра маса малко встрани, откъдето можеше да наблюдава човека, осъден за убийствата на четири проститутки в рамките на шест месеца, човека, обяснил порива си да убива със съветите на гласа, който чувал в главата си. Някои от пациентите поглеждаха към Тони, няколко от тях направо го зяпаха.