— Знам, но предпочитам да го видя на собствения му терен. Искам у него да има чувството, че поне частично контролира положението. Освен това ти сам каза, че не е склонен към насилие.
Харт очевидно преценяваше аргументите за и против, докато накрая реши, че не рискува нищо.
— Така да бъде. Ще ти се обадя на пейджъра, когато всичко е готово. Но да знаеш, че ще си загубиш времето. Не е разговарял с нито един член на персонала от момента, в който го доведоха тук.
Харт излезе забързано, а Тони не откъсваше поглед от Дерек Тайлър. После промърмори под нос:
— Ти харесваш гласа, нали, Дерек? Обичаш да го слушаш. Не искаш нещо да ти пречи да го чуваш. А какво да направя аз, че да пожелаеш да слушаш и моя глас?
Когато се бе събудила, само три часа след като се стовари в леглото си, Карол бе се опитала да припише състоянието си на недоспиване. Но в процеса на сутринта й бе станало ясно, че страда от най-обикновен махмурлук. Имаше чувството, че някой върти тел за рязане на сирене в мозъка й, като предварително е усилил садистично осветлението с няколкостотин вата. Но все пак си струваше да постигне лишения от сънища ступор, в който бе изпаднала, защото поне така бе държала на разстояние кошмарния образ на мъртвата Санди Фостър. Отпи вода от една бутилка и огледа подчинените си. Всички изглеждаха по-свежи от нея. Тя излезе от кабинета си и застана пред таблото, вече окичено със снимки на Санди — жива и мъртва.
— Добро утро — каза Карол, опитвайки се да имитира енергичност, каквато напълно й липсваше. — Санди Фостър е умряла някъде между полунощ и осем часа във вторник сутринта. Като имаме предвид, че тя обикновено е приключвала работа към десет, можем да предположим, че преди този час е била вече с убиеца си. Според доктор Върнън е починала от загуба на кръв, и е изминал поне час, докато издъхне. Доктор Тони Хил, който ще работи с нас по случая, счита, че убиецът е останал при нея, докато е умряла. Следователно търсим човек, който не е в състояние да представи алиби за два-три часа през въпросния период.
Тя се обърна към бялото табло и записа на него решаващите часове.
— Първоначалните лабораторни резултати подсказват, че не можем да очакваме кой знае какво от тях. Има много отпечатъци, но нито един върху белезниците, с които тя е била привързана към таблата на леглото. Били са избърсани. Масичката е покрита със зелено сукно, така че и в това отношение няма нищо интересно за нас. Най-вероятно откритите отпечатъци са на други клиенти, които нямат нищо общо с убийството. Независимо от това, ако някои съвпадат с такива, които имаме в картотеката, трябва да ги проследим. Досега не са открити и никакви следи от сперма. Опитват се да открият кръв, която да не принадлежи на Санди, но шансовете са минимални — Карол приседна на края на едно бюро, опитвайки се да подреди мислите си.
— Знам, че всички сте забелязали общите черти между този случай и една серия убийства отпреди две години. Независимо от това не съществува и най-малък признак, че присъдата на Дерек Тайлър е неоснователна. Прегледах документацията, от която става ясно, че дори без неговите самопризнания случаят е от сигурен по-сигурен. Така че ще приемаме този случай като отделен, но няма да изключваме възможността Дерек Тайлър да е имал някакъв почитател преди две години, психически болен човек, който счита, че трябва да копира престъпленията на Дерек. Не е изключен и вариантът някой да цели освобождението на Дерек Тайлър от „Брадфийлд Мур“ и да е решил да постигне целта си по този начин. Но решим ли задължително да правим връзка между двата случая, това би означавало, че присъдата на Тайлър е съдебна грешка.
— Тези теории не ви ли се струват прекалено отвлечени, госпожо Джордан? — попита Дон Мерик.
— На този етап, Дон, аз не изключвам нито един вариант, колкото и невероятен да изглежда — Карол забеляза как Пола улови погледа на Мерик и поклати едва забележимо глава. Какво искаше да каже — че шефката съвсем е откачила? А може би Карол ставаше параноична? Може би жестът на Пола говореше просто за колегиална солидарност, може би това бе съвет към Дон да не оспорва авторитета на шефа в присъствието на останалите? Карол се покашля и продължи: — Всички съзнаваме, че този случай няма да е лесен именно поради явното съвпадение на отликите с тези на предишните убийства. Но аз държа тези сведения да не излизат оттук. Никакви разговори с пресата. Това ще правим само аз и господин Брандън. И така, с какво разполагаме?
„Не е много“, мислеше Карол мрачно, докато изслушваше подчинените си, които изреждаха малобройните попадения по време на своите търсения. Никой не бе признал да е виждал Санди с клиент след девет часа. Отчаяната майка на убитата нямаше никаква представа от подробностите на другия живот на дъщеря си; между двете съществувало негласно споразумение, че начинът, по който Санди издържа семейството си, няма да се коментира у дома. Единствената следа, с която разполагаха, бе това, че към осем и половина бяха видели Санди да се качва в черен джип фрийлендър. Една по-добронамерена проститутка им каза последните три цифри от номера, които бе успяла да запомни.