— Ако не го правя, нямам никакъв шанс да спечеля, нали? — изръмжа играчът. — Махай се, носиш ми лош късмет.
Ди Смарт седеше сгушена на маса в ъгъла до тоалетните и пушеше. Клепачите й бяха тежки и подпухнали, устата — плътно стисната, с отпуснати надолу ъгълчета. Взираше се в чашата сивкаво кафе, видимо потисната. От тоалетната излезе тромав млад мъж с отпусната челюст, видя я и седна на масата срещу нея.
— За Санди ли ти е криво? — попита той. Имаше проблем с артикулацията, така че всичко, което казваше, се чуваше някак замазано.
Ди дръпна от цигарата си и въздъхна. Джейсън Дъфи определено не беше това, което й трябваше в момента.
— Да, Джейсън, криво ми е за Санди.
Той потупа несръчно ръката й.
— Имаш ли нужда от нещо, за да ти олекне? Имам добра стока.
— Не точно сега, Джейсън — отвърна уморено Дий. — Чакам някакво ченге. Освен това знаеш много добре, че не купувам от теб.
Лицето на Джейсън потръпна нервно, той стана припряно и се измъкна иззад масата, като едва не се препъна в собствените си крака.
— Е, до скоро — и той тръгна към вратата, без да се обръща.
Момчето при ротативката напусна мястото си и се помъкна към бара, за да си поръча чай. Външната врата се отвори широко и Джейсън Дъфи едва не се сблъска с Карол Джордан в желанието си да се махне колкото е възможно по-бързо. Карол отстъпи встрани, после влезе. Вътре беше задушно и тя почувства, че й се повдига. Застоялата миризма на пържен бекон и оцет се смесваха с други миазми, които я караха да съжали, че бе прекалила с пиенето предната вечер. Джен вървеше по петите й, оглеждайки помещението, за да открие Дий Смарт.
— Ето я там — тя посочи с глава Дий. — Искаш ли кафе?
— Шегуваш се, нали? — отвърна Карол, сбърчила нос.
— Минерална вода не сервират — каза рязко Джен. — Една кока-кола ще ти оправи стомаха.
Карол се опита да прикрие изненадата си.
— Какво искаш да кажеш?
— Изглеждаш доста бледа от сутринта. Разбираемо е, след като си била в моргата — и Джен започна да си проправя път през масите към бара. Карол я последва, озъртайки се. Ако трябваше да съди по това колко от присъстващите срещнаха погледа й, спокойно би могла да е невидима. Всеки път, когато погледнеше някого, той тутакси извръщаше очи.
— Ще ми кажеш ли кой какъв е? — попита тя.
Джен огледа помещението.
— Момчето, което играе на ротативката, е Тайрън Донелан. Краде коли — Тайрън хвърли поглед към тях, сякаш бе чул думите на Джен, и се упъти към тоалетната.
— Двамата азиатци са Тарик и Самир Икбал. Продават часовници менте, пиратски дискове — такива работи. Баща им е сериозен фалшификатор. Струва ми се, че го бяха прибрали преди година и нещо, лежа три месеца.
Двамата братя Икбал внезапно изгубиха интерес към сандвичите, взеха часовниците и си тръгнаха забързано.
— Ами онова момче, което едва не ме събори, когато влизахме?
— Джейсън Дъфи. Продава дрога на дребно — предимно хероин и амфетамини. Не е съвсем наред. Известен е с това, че майка му е първият човек в Брадфийлд, арестуван за продажба на кокаин — тя посочи с глава високото и слабо момче. — Този е от същия чешит — Карл Макензи. Продава дрога на уличниците. Малко по-оправен е от Джейсън, но не кой знае колко. От гледна точка на това, което ни трябва, и двамата не вършат никаква работа.
Карол кимна.
— Благодаря — тръгна бавно към Дий и седна срещу нея. Дий вдигна глава и я загледа преценяващо. Карол също огледа изтънялата къносана коса и уморените очи, които я измерваха подозрително.
— Коя сте вие? — попита жената.
— Здравей, Дий — отвърна Карол. Съжалявам, че нямах възможност да поговоря с теб снощи. Аз съм главен инспектор Джордан. Карол Джордан — усмихна се и протегна ръка.
Видимо стъписана, Дий премести цигарата в другата си ръка и прие ръкостискането.
— Така — отвърна тя. — Очевидно знаете коя съм аз.
— Съжалявам за Санди — поде Карол.
— Не е възможно да съжалявате толкова, колкото съжалявам аз.
— Разбира се. Не е била моя приятелка. Но държа да знаеш, че ще преследвам човека, който я е убил така, сякаш сме били приятелки.
Искреността в гласа на Карол като че ли проникна през защитната броня на Дий.
— Така каза и другото ченге. Щели сте да работите сериозно по случая — това явно я учудваше.
Джен се появи. В двете си ръце държеше по една кутия кока-кола. Тя тръсна напитките на масата и се разположи на един стол така, че седеше под прав ъгъл спрямо другите две жени.