Карол съзнаваше, че се вкопчва като удавник за сламка — такъв подход бе много изкусителен винаги, когато в началото на следствието не се явяваха никакви сериозни улики. Започваха да я обземат лоши предчувствия за следствието по убийството на Санди Фостър. То проявяваше всички признаци на случай, който не обещава бързо приключване. Ако не направеха скоро някакъв пробив, тя и екипът й щяха да се превърнат от обект на големи надежди в изкупителни жертви. А това не бе нещо, с което бе в състояние да се справи точно сега.
Той вече е известна личност. За него пишат на първа страница във вечерните вестници. Не умее да чете много добре, но се справя със заглавията. Не очакваше такова развитие на събитията, защото Санди си беше обикновена проститутка. Ченгетата сигурно са бесни — поне така мисли той. Заглавията с тлъсти букви на статиите, в които става дума за убийство, обикновено ги злепоставят.
Плъзнали са навсякъде по улиците и разговарят с който им падне, а това означава, че нямат представа кого преследват. Отчаяно търсят нещо, което той знае, че няма да намерят. Знае го, защото изпълни точно инструкциите. Гордее се със себе си. Не си спомня да се е чувствал така никога преди. Може и да е имало време, когато е бил в състояние да свърши нещо както трябва, нещо, за което да говори с гордост. Но колкото и да се рови в смътните си спомени, не стига до такъв момент.
Гласът разбира това. Гласът също се гордее с него. Той е убеден в това, защото снощи, когато се прибра у дома, наградата вече го чакаше. Малко пакетче, поставено върху телевизора с видеото, увито в хубава, лъскава хартия и украсено със златна панделка. Подаръкът беше толкова красив, че той едва събра смелост да го отвори. Искаше му се да може да се похвали с него, за да разберат хората, че той е от хората, на които се правят специални подаръци. Но не го направи — знаеше, че такава постъпка би била глупава. А той много се старае напоследък да не прави глупости.
Вместо това седя дълго на леглото, въртейки подаръка в ръце. Най-сетне реши да го разопакова, за да разбере какво има вътре. Вече предполагаше какъв е подаръкът, но искаше да се убеди. Първо развърза панделката, насилвайки неумелите си пръсти да пипат полека, вместо да разкъса възела със зъби или да го среже с нож. После сгъна внимателно и панделката, и опаковъчната хартия, и ги прибра в едно чекмедже.
Вътре наистина бе очакваната награда. Беше видеокасета. С потни ръце той я пъхна във видеото и се пресегна за дистанционното управление, за да включи телевизора. И тогава видя отново всичко в целия му блясък. Видя първата си мисия и първото си пречистване.
Този път успя да задържи ерекцията си.
Трета част
Три седмици по-късно
Когато беше дете, често го измъчваха кошмари. Не си е спомнял за тях от години — спряха скоро след като започна да пуши трева. Не си спомня кога за последен път си е лягал без поне един джойнт, та кръвта да пулсира весело във вените му — затова не може да си спомни и последния път, когато страшен сън го е карал да се буди разтреперан с вик. Но си спомни, че в такива случаи все имаше някаква много висока фигура, надвесена над него, която го обсипваше с груби думи. Той се свиваше уплашено, а крещящата фигура ставаше все по-голяма, надуваше се като чудовищата в комиксите „манга“. Никога не можеше да разбере точно думите, с които бе обсипван, но имаше чувството, че те буквално му смъкват кожата и го оставят да кърви като жива рана.
Още по-лошо бе това, че нямаше какво да го успокои, когато се събудеше. Не разполагаше с утешителен спомен за проявена към него доброта или нежност, който да противопостави на гнева и яростта на кошмара.
Трудно му е да повярва колко много са се променили нещата. Сега вече заспива, унасян от мекия, приспивен тон на Гласа. Дори е готов да се обзаложи, че и да се откаже от тревата, пак ще спи спокойно като бебе. Не че има намерение да опита. Прекалено много му харесва животът, без кошмари, за да рискува.
Тази вечер той съставя планове. Гласът звучи в главата му, казва му, че е време отново да предприеме нещо. Време е за следващия урок — така казва Гласът. Дошъл е моментът за ново пречистване.
Довечера, когато се прибере, ще намери всичко, което му е необходимо, подредено спретнато на леглото. Утре вечер ще бъде готов, също както миналия път. Опитва се да не мисли за жертвата като за човешко същество. Така всичко в главата му няма да се обърка, както стана миналия път със Санди, когато започна да му се струва, че може би не е редно да отнема живота й, а после всичко потъна в мъгла и само Гласът му помогна да се справи докрай.