Този път няма да мисли за нея като за човек, който си има име. Ще си я представя като боклук, който трябва да бъде почистен, за да не отравя света, в който той живее. А после ще възседне дракона и ще полети по пътя към славата. Ще бъде герой, като онези от филмите. Кръв и слава. Кръв, слава и Гласът.
Имаше време, когато единствената възможност за един почтен човек да си купи еротични артикули бе да поръча по каталозите онова, което носеше странно евфемистичното наименование „безжичен масажен уред за шийни мускули“. Но в първото десетилетие на двайсет и първи век почти всеки средно голям град в Обединеното кралство разполага с поне един универсален магазин, посветен на задоволяването на възможно най-ексцентричните сексуални нужди. Те бяха започнали с по една дискретно затъмнена витрина, редовно обсаждана от широк диапазон протестиращи — от евангелисти до жени, които се чувстваха изместени от продаваните вътре артикули. Но скоро се превърнаха в добре осветени, примамливи, просторни магазини, чиито рафтове бяха отрупани с всичко — от белезници, украсени с пухкава изкуствена козина, до уреди, чието приложение за щастие убягваше на повечето посетители, влезли само за да позяпат.
Всички тези магазини се отличаваха със задължителна жизнерадост. „Розовото Фламинго“ беше типичен техен представител. Магазинът, в който по ирония на съдбата някога се продаваха детски играчки, се намираше в не толкова модната част на търговската зона във Фърнам, едно от предградията на Брадфийлд. Двойната витрина беше непрозрачна, боядисана в яркорозово, за да не се скандализират тези от жителите на Фърнам, които категорично и упорито отричаха всякакъв интерес към предлаганите вътре стоки. Ако се вземе предвид обаче, че всички магазини, отваряни в този край на Дийнсгейт, не оцеляваха по-дълго от шест до осемнадесет месеца, а „Розовото фламинго“ процъфтяваше от три-четири години, в града явно имаше достатъчно жители с жив интерес към по-свободното възприемане на секса, за да уравновесят броя на традиционалистите.
През този неделен следобед на късната есен магазинът със сигурност не можеше да се оплаче от липса на клиенти. Две петнайсетина годишни момичета се кискаха невярващо пред витрина с неестествено големи изкуствени пениси, но останалите петима или шестима посетители се бяха посветили съвсем сериозно на избор на артикули от рода на надуваеми кукли, помпи за ерекция и комплекти за садомазохистични сеанси.
Когато момичетата пренесоха вниманието си към клиторните стимулатори, мястото им пред витрината с изкуствените пениси бе заето от един клиент, който дотогава бе оглеждал видеокасетите. Ръка в черна кожена ръкавица се пресегна и взе един от моделите, произведен от яркочервен силикон. Силни пръсти го огънаха, за да се убедят в гъвкавостта на материала, после, очевидно доволен, клиентът го остави обратно на рафта. Взе същия артикул, само че пакетиран, и го понесе към касата, като по пътя прибави два чифта белезници за китки и глезени.
Нямаше нищо необичайно в трансакцията, която се осъществи на касата — нищо, което би могло да събуди дори за миг подозрение в главата на продавача, който съвсем очевидно се интересуваше много повече от шансовете на „Виктория“, футболния отбор на Брадфийлд, в тазвечерния мач, отколкото от предположения за сексуалния живот на клиентите. Това вероятно бе по-добре за душевното му равновесие, защото не би могъл да знае, че след по-малко от две денонощия стоката, която продаде, щеше да бъде използвана за извършване на убийство.
Клиентът излезе от магазина и зави по една странична улица, която водеше към оживен супермаркет. Петнайсет минути по-късно уморена касиерка с безизразен поглед прехвърляше кошницата му с покупки, без да им обръща никакво внимание. Пакет нарязан пълнозърнест хляб. Половин дузина свински наденици. Четири ролки тоалетна хартия. Бутилка водка. И три пакета бръснарски ножчета.
Гласът беше готов.
Карол огледа купа картонени кутии и доброто й настроение започна да се изпарява. Навремето идеята да поръча мебелировката на новия си дом по интернет й се бе сторила много добра. Но сега, изправена пред пет-шест кашона, тя съзнаваше, че я очаква вечер, изпълнена със счупени нокти и полугласни ругатни. Все пак, убеждаваше се тя, струваше си труда да го направи. Строителите бяха свършили добра работа й бяха превърнали приземния етаж в приятен апартамент. Във въздуха все още се долавяше острата миризма на прясна боя, но това бе малка цена за удоволствието да има отново собствено жилище.