Карол отвори бутилка вионие, наля си една чаша и отпи, наслаждавайки се на свежия вкус на охладеното вино. Това вече беше за нея обичаен ритуал, отбелязващ края на работния ден. След като Майкъл и Луси си легнеха, тя бе свикнала да сяда край прозореца, а Нелсън се увиваше около краката й. С чашата и бутилката за компания, тя прехвърляше на ум безплодните усилия, положени през деня и се опитваше да избегне личните спомени, които се криеха в сенките. Съзнаваше, че бе започнала прекалено много да разчита на успокоението, което й осигуряваше виното, но единствената алтернатива бе да посещава психотерапевтични сеанси, а не мислеше, че ще успее да намери психотерапевт, когото да уважава достатъчно, за да му се довери. Разбира се, можеше да говори с Тони. Но тя се нуждаеше прекалено много от приятелството му, за да го превърне в свой психоаналитик.
Пресуши чашата и си сила още вино, после се хвана на работа. Първо леглото. Така поне ще имаше къде да си легне, когато й омръзнеше вечно да остава с парче дърво и три винта в повече.
Карол се опитваше мъчително да вкара таблите на леглото в съответните жлебове, когато на вратата се позвъни — звукът на звънеца й беше все още чужд. Тя се усмихна. Важното е правилникът на вътрешния ред да се утвърди още отначало. Прекоси дневната и отвори външната врата. На прага стоеше Тони с бутилка шампанско в ръка.
— Бих донесъл цветя — каза той, — но не бях сигурен, че имаш ваза.
Тя отстъпи назад и го покани с жест да влезе.
— Имам даже две. И двете са в кухнята, натъпкани с колкото е възможно повече лилиуми, за да неутрализират миризмата на боя.
Той й подаде бутилката.
— Добре дошла в новия си дом.
Карол постави ръка на рамото му и го целуна по бузата. От месеци не бяха заставали толкова близо един до друг и познатата миризма на кожата му отключи у нея верижна реакция от объркани чувства.
— Благодаря — каза тя тихо. — Нямаш представа колко важно е това за мен.
Тони я потупа несръчно по рамото.
— Всъщност ти правиш услуга на мен. Присъствието ти на долния етаж може би ще ме спаси от перспективата да се превърна в ексцентричен самотник.
Карол се разсмя и отстъпи, чувствайки, че близостта му й идва в повече.
— На твое място не бих разчитала на това.
Тони започна да оглежда наредените край стената кашони.
— Да започваме тогава — каза той и нави ръкавите на ризата си. — Трябва обаче да те предупредя, че със сглобяването на мебели съм запознат точно толкова, колкото Джордж Буш — с философията на езика.
— Не думай. Тони, макар това да противоречи на инстинктите ти, работата е много проста — просто спазвай буквално инструкциите.
Два часа по-късно бяха успели да сглобят цялата мебелировка на спалнята, два библиотечни шкафа и три стола за дневната. Седяха, замаяни от изтощение, стиснали по чаша шампанско в изподрасканите си и ожулени пръсти.
— Божичко, болят ме мускули, за чието съществувание не съм и подозирала — изпъшка Карол. — Но все си повтарям колко по-добре е отново да заживея самостоятелно. Майкъл е много мил, но за мен започва да става изтощително всеки път, когато се прибера от работа, да трябва да водя светски разговори.
Тони направи гримаса.
— Светски разговори ли? Това може да се определи като проява на необичайна жестокост.
— Е, налагаше се да го правя, в противен случай щях да слушам как Луси говори надълго и нашироко за некомпетентността, глупостта и предубедеността на служителите в полицията.
— Определено не е било най-доброто за теб.
— Особено когато имах чувството, че може и да е права. Моят предполагаемо елитен екип работи по два случая, а и по двата няма никакво движение. С Тим Голдинг отново попаднахме в задънена улица. Стейси успя да открие серийния номер на апарата, с който е направена снимката, но човекът, който го е купил, го е платил в брой в някакъв магазин в Бирмингам и не е поискал да му попълнят гаранционна карта. Няма нищо ново и за Гай Льофевр. Колегите, които работят по операция „Златотърсачи“, продължават да се опитват да открият други снимки на някое от двете момчета, но според тях това е като да търсят игла в цяло поле, пълно с купи сено. Изминаха три седмици от убийството на Санди Фостър и утре се налага да направя обичайния за този период преглед на извършеното — подозирам, че ще бъде истински кошмар. Какво можем да представим като резултат на всички усилия и големите разходи? Абсолютно нищо. Проследяването на няколко безплодни улики, и нито една ползотворна идея. Обхождането на Темпъл Фийлдс не ни доведе до никъде. Проучването на познатите контакти на Дерек Тайлър не ни доведе до никъде. Резултатите от лабораторните анализи — също. — Карол скръсти ръце на гърдите си и кръстоса крака. — Разпитахме Джейсън Дъфи, онова хлапе, от което Санди си е купувала наркотик. Той твърди, че не я бил виждал няколко дни, и не съществуват никакви доказателства, че се е срещал с нея в нощта на убийството. Така че това е още една следа, която не води доникъде. Открихме собственика на джипа, в който Санди се е качила по-рано същата вечер, но човекът има солидно алиби от девет вечерта нататък — много й се искаше да каже на Тони, че въпросният клиент е новият му шеф, Ейдън Харт, безукорното рекламно лице на съвременната психиатрия. Като се вземе предвид, че той беше един от малкото хора, разполагащи с пълните подробности за престъпленията на Дерек Тайлър, в един спиращ дъха миг Карол бе повярвала, че се е добрала до убиеца. Но алибито му се оказа непоклатимо. Докато Санди Фостър е изтърпявала ужасните изтезания, станали причина за смъртта й, Ейдън Харт е бил на късна вечеря в изискан ресторант с един висш държавен чиновник и един депутат. Според Сам Еванс, който го бе разпитал, директорът на психиатричната болница „Брадфийлд Мур“ едва не се напикал от страх, когато разбрал, че жената, на която бил платил за орален секс в колата, е станала жертва на убийство, с което се занимава Тони Хил. Но тя знаеше, че това е единственото нещо, което няма право да сподели с него.