— Съжалявам, че не успях да направя кой знае какъв профил — думите на Тони я стреснаха — сякаш беше прочел мислите й.
— Вината не е твоя. Такива са изискванията на работата ти и аз го знам много добре. За да има по-добър резултат, имаш нужда от повече данни, с които да работиш, а само едно убийство не върши работа.
Тони стана и закрачи из стаята.
— Наистина е така. И това е една от най-лошите страни на моята работа. Колкото повече злодеяния извърши престъпникът в убеждението си, че е неуязвим, толкова по-лесно става за нас да отсеем най-важните характеристики на престъплението. С един-единствен случай е практически невъзможно да отделиш основното от маловажното. Но колкото повече убийства има, толкова по-лесно става да предвидиш действията му. Което ми придава социалния статус на отрепка — защото единствено аз имам полза, ако бъде извършено ново убийство. Нищо чудно, че някои от колегите се държат с мен като с прокажен.
— Може пък да няма ново убийство — тонът на Карол подсказваше, че съвсем не е убедена в думите си.
— Карол, той всъщност продължава поредицата. Макар да третираме този случай като отделен, повече от ясно е, че това за него е номер пет.
Тя поклати глава.
— Прегледах досието на предишните случаи, Тони. Убиецът несъмнено е Дерек Тайлър. Няма и нищо, което да подсказва, че той действа заедно с още някого. Ти сам го каза — във всички случаи, когато убийците са двама, се забелязва високо ниво на взаимна зависимост и доверие. Те обикновено са неразделни. Но в живота на Дерек Тайлър не съществува такава личност. Сам Еванс провери възможно най-подробно и педантично данните. Тайлър е израснал в дом за сираци. Живял е винаги сам. Около него никога не е имало жена — всъщност, нямал е сексуални отношения нито с жена, нито с мъж. Нямал е дори по-близки приятели. Което означава освен това, че не е имало човек, който да е толкова привързан към него, че да иска да възпроизвежда престъпленията му, разчитайки, че това ще даде основания да се обжалва присъдата.
Тони се облегна на стената.
— Не съм забравил какво ми каза, Карол. И не мога да ти предложа никакво обяснение. Самият аз не разбирам какво става. Всяка от работните хипотези влиза в конфликт с всички мои познания за убийства със сексуална мотивация.
— Нямаш ли някакви нови идеи?
Тони поклати глава.
— Най-доброто си остава това, което ти казах още в началото. Убиецът се възбужда от представата, че изнасилва жертвата. Но желанието му е да издигне изнасилването над елементарния акт, иска да се представи като съвършения му изпълнител, така че всеки, който се опита да го направи след него, да трябва да се равнява по това, което е извършил той. Поне така би искал да се вижда. В основата на деянията му се крият гняв и желание за власт, а не просто търсене на сексуално удовлетворение.