Карол изсумтя.
— Като че ли което и да било престъпление със сексуални подбуди е просто търсене на удовлетворение.
Тони размаха възбудено ръце и разля малко от шампанското по ръкава си. Трепна, изтри припряно течността и продължи:
— Но то е точно такова, Карол. Всичко опира до това, че убиецът изпълнява на практика фантазиите си. Добереш ли се до фантазиите му, откриваш и подбудата за убийството. В деветдесет и девет от сто случая подбудата е просто търсене на сексуално удовлетворение. Но в нашия случай има нещо повече. Тук става дума за утвърждаване на абсолютна власт — и целта на убиеца отчасти е да манипулира и нас. Да контролира реакциите ни и общо взето, да режисира цялата продукция — внезапно той млъкна и потъна в размисъл. Карол знаеше, че не бива да нарушава мислите му и зачака, отпивайки от шампанското.
— Нещо ме смущава в този профил — каза той най-сетне, откъсна се от стената и закрачи отново из стаята. — Типологията на изнасилванията е утвърдена още през седемдесетте години на двайсети век от Никълъс Грот, и макар да са нанасяни някои уточнения, в основата си тя си остава същата. Според нея, ако човекът, нападнал Санди Фостър, не я беше убил, това би било типична проява на стремеж към утвърждаване на надмощие. Той е човек, който умее да съставя предварителни планове. Използва белезници, защото те му гарантират, че ще успее да постигне със сигурност целта си. Иска да държи жертвата си в пълно подчинение от самото начало. Вместо да си избере жертва на улицата, той предпочита проститутка, на която е платил, за да се съгласи да бъде вързана. Този тип насилие не предполага опипване, целувки, изобщо каквато и да било подготовка за акта — готов съм да се обзаложа, че при това убийство нещата са се развили именно така. Само е изрязал такава част от дрехите й, че да може да извърши това, което е искал — това му е била цялата подготовка. Няма и признаци да е вземал нещо за спомен от извършеното, макар да съм почти сигурен, че е заснел действията си. Дотук развитието е класическо. Но после решава да убие жертвата — а това излиза категорично от диапазона на изнасилванията, извършени с цел утвърждаване на надмощие. Всичко, което знаем за такива престъпници, доказва, че те упражняват само такова насилие, каквото им е необходимо, за да постигнат целта си. Те не са садисти, съвсем не. Това е първият ни проблем.
Вторият обаче е по-показателен за нас — той спря за миг, за да долее чашата си. — Престъпниците, които изнасилват, за да утвърдят надмощие, имат силно развито его, убедени са в своята мъжественост, действията им никога не надхвърлят увереността в способностите им, сигурни са, че могат да поставят жертвата в такова положение, че да утвърдят властта си над нея — и тук не говорим за вероятности. Това е практически абсолютно утвърдено — той прикова в Карол магнетичния поглед на яркосините си очи. — Отговаря ли според теб такова описание на Дерек Тайлър?
Карол отметна късите руси кичури от челото си.
— Знаеш много добре, че не отговаря. Но твоите аргументи не могат да отхвърлят резултатите от лабораторните анализи. Мислиш ли, че има някакъв смисъл да се опиташ да поговориш отново с Дерек Тайлър?
Тони се отпусна обратно на стола си.
— Опитвах. Но като изключим това, което ми каза първия път, не пожела да произнесе и дума повече. Като че ли е успял да се научи да изключва гласа ми. Ако искаш, мога да опитам отново. Но не очаквай нещо особено.
— На този етап ти си единственият, от когото мога да очаквам нещо.
Пола Макинтайър шофираше бавно из непознатия квартал, озъртайки се за кръчмата „Свирка и грош“. Колата се движеше между редици прилепени една до друга къщи от шейсетте години, всички носещи характерните отлики, които придава частната собственост на някогашните общински жилища — грозни, строени допълнително веранди и евтини входни врати с абсурдно неподходящи прозорчета от цветно стъкло. Преди около две години единственият повод, който би довел Пола в Кентън, би бил поредната стрелба във войната за разпределяне на територии между наркодилърите, която вилнееше в това предградие. Напоследък обаче Кентън бе надскочил положението на съмнително и непривлекателно за живеене място — не толкова благодарение на усилията на полицията, колкото поради близостта си с болницата „Брадфийлд Крос“ и университета. Тази близост стана причина предградието бързо да се засели от млади медици и студенти, чиито грижовни родители не искаха децата им да си губят времето в търсене на прилични жилища под наем.