Въпреки това кварталът не бе място, на което Пола би се озовала, освен по професионални съображения. Една-две нейни познати си бяха купили жилища наблизо, но те не й бяха толкова близки, че да им гостува. Кентън не беше и място, на което човек би могъл да открие Дон Мерик, затова тя се бе учудила доста, когато той й се обади и й предложи да се срещнат тъкмо тук, за да пийнат по нещо.
Макар приятелството между тях да надхвърляше различията в чиновете, те рядко се уговаряха да се виждат извънслужебно, а и не проявяваха желание да споделят подробности от личния си живот. Случвало им се беше да пият по едно-две след работа, но и двамата имаха достатъчно други задължения, които поглъщаха почти изцяло свободното им време. Когато той се обади да я покани да излязат заедно, първият й порив бе да откаже. Канеше се да се види с приятели в една извънградска кръчма. Но нещо в тона му привлече вниманието й, затова в крайна сметка прие. Сега, докато паркираше колата пред грозната, подобна на хамбар сграда, строена през шейсетте години, в която се намираше кръчмата, тя вече съжаляваше за решението си.
Когато отвори вратата, я лъхна застоял въздух, просмукал с мирис на дим, бира и мъжка пот. В цялата кръчма имаше само още две жени, които седяха заедно в едно от сепаретата — и двете видимо съсипани от бедността и грижите за децата, макар да бяха положили усилия да докажат противното. Няколко от мъжете на бара се обърнаха, когато Пола влезе, и смушкаха приятелите си. Един дори подвикна:
— Ела насам, скъпа!
— Как пък не — измърмори под нос Пола. Видя Мерик, който седеше в едно сепаре в ъгъла, вперил мрачно поглед в недопитата си бира. Раменете му бяха отпуснати, главата — клюмнала. Очевидно не забелязваше какофонията, предизвиквана от кънтри музиката, която се лееше от високоговорителите, и електронната шумотевица на ротативките. Пола отиде до бара, без да обръща внимание на жалките опити на пиещите там мъже да привлекат вниманието й, и взе бира за него и водка за себе си.
Мерик не вдигна очи дори когато сянката й падна на масата пред него. Тя постави до чашата му нова бутилка тъмен ейл, каза:
— Заповядай — и седна до него.
— Благодаря — отвърна той с въздишка.
Пола отпи от изстудената „Смирноф“, питайки се какво ли, по дяволите, се бе случило.
— Е, ето ме тук. Какво става, Дон?
Мерик скръсти ръце на гърдите си. Очевидно не знаеше как да започне.
— Защо трябва нещо да е станало? Не може ли просто да пийнем по нещо заедно през свободната си вечер?
— Разбира се, че можем. Но мястото е далеч от тези, които посещаваме обикновено — във всеки смисъл на думата. Освен това физиономията ти е напълно погребална. А тъй като аз съм детектив, тези два факта ме навеждат на мисълта, че нещо се е случило. Можеш да ми кажеш какво е то, а може и да си седим в това очарователно заведение като паметници. Изборът е твой — тя се приведе напред, за да вземе една от цигарите му. Светлината се пречупи в кичур от изрусената й коса и тя засия на фона на тъмното дърво.
— Линди ме изхвърли от къщи — каза той без всякакви предисловия.
Пола замръзна на място, както поднасяше цигарата към устата си. „О, да му се не види“, беше първата й мисъл. „Ето ти беля“.
— Какви ги говориш?
— Днес следобед заведох децата да поплуват, а когато се върнахме, тя беше опаковала багажа ми в два куфара. Каза, че иска да напусна.
— Господи, Дон — ахна Пола. — Това е много безсърдечно!
— И още как — съгласи се Дон. — Пред децата нямаше и как да възразя. Тя стоеше в антрето и им обясняваше, че татко трябвало да замине за няколко дни по работа. И изражението й говореше, че само чака да се опитам да отрека.
Пола поклати глава, опита се да си представи как се е почувствал той и не успя.
— И какво направи ти?
— Ами взех си багажа и си тръгнах. Качих се на колата и започнах да карам насам-натам. Не можех да осъзная случилото се, нали разбираш? Опитах се да й се обадя по телефона, но тя не вдигаше слушалката. После паркирах и тръгнах да се разхождам из центъра. И накрая ти се обадих — той вдигна чашата и я допи на един дъх.
— Ужасно съжалявам, Дон.
— Аз също, Пола — той взе новата бутилка и започна да налива внимателно бира в чашата, наблюдавайки как течността постепенно се избистря и оформя яка.