— Можеш ли да предположиш защо се стигна дотук?
Той се покашля.
— Каква е обичайната причина за развод при ченгетата?
— Работата — отвърна мрачно Пола.
— Работата — повтори Мерик. — Сама знаеш каква лудница беше през последните седмици. Работим до късно, след това отиваме някъде да пием по едно, защото човек има нужда от малко време, за да изключи, за да не влачи цялата тази мръсотия със себе си у дома. А когато се прибереш, те посреща нацупена физиономия. Или пък се започва: „никога не си у дома, не виждаш изобщо децата, нямаш представа какво е да се опитвам да се справя с всичко сама, все едно, че съм самотна майка“. Откакто ме повишиха, положението стана непоносимо.
— Не се ли опита да поговориш с нея?
Мерик изкриви измъчено уста.
— Не ме бива да говоря за чувствата си, Пола. Аз съм обикновен човек. Опитах се да обясня защо това, което върша, има значение за мен, но тя винаги изкривява думите ми, за да излезе, че поставям работата си над нея и децата. Нещата вървяха към разрив от доста време насам, но този случай нанесе последния удар. Обвинява ме, че предпочитам да си губя времето, разговаряйки с проститутки, вместо с нея.
Пола постави ръка върху неговата.
— Ако съдя по това, което казваш, не бих те обвинявала, дори наистина да е така. Мислил ли си за брачни консултации?
Мерик отметна глава назад и впери поглед в тавана.
— Работата е там, Пола, че аз самият не съм сигурен дали искам да се върна при нея. Не съм вече същият мъж, който се ожени за Линди навремето. През тези години аз съм вървял в една посока, а тя — в друга. Вече нямаме никакви общи интереси. Знаеш ли, тя се върна в колежа за повишаване на квалификацията — иска да специализира педагогическа психология. Според мен единствената психология, на която се е научила, е как да ме надвиква.
— Може би все пак си се заседявал в кръчмите малко повечко — Пола не беше съвсем наясно накъде отиват нещата, нито пък как точно смята да реагира тя самата.
— Може и така да е. Но каквито и да са моите отношения с Линди, не искам да загубя децата си. Обичам момчетата, и ти го знаеш.
— Знам, Дон. Но ако напуснеш Линди, това не означава, че напускаш и момчетата. Ти си оставаш техен баща, независимо от това, че не живееш с майка им. Нищо не ти пречи да продължаваш да ги водиш на футболни мачове, на плуване, дори да прекарват с теб ваканциите си.
Мерик изсумтя.
— Как ти се струва, лесноосъществими ли са подобни планове с работа като нашата? Колко често ни се случва да спазваме работното време?
— Но ти вече си инспектор. Не работиш на смени, не ти се налага и да оставаш след работа толкова често, както преди. Можеш да оставиш свободно време за момчетата в живота си. Ако наистина го искаш, можеш.
Той я погледна умолително.
— Така ли мислиш?
— Да — Пола хвърли поглед към бара, където група двайсетина годишни младежи бяха подхванали шумен спор на футболни теми. Тогава внезапно взе решение. Надяваше се да не стане така, че да съжалява за него. — Тази кръчма е ужасна дупка, Дон. Има ли къде да отидеш, когато си тръгнеш оттук?
Той отвърна поглед.
— Мислех да намеря някой хотел.
— Не ставай глупав. Ако ще се развеждаш, ще ти трябва и последното пени. Можеш да се нанесеш в моята стая за гости — каза тя сухо.
— Наистина ли ме каниш? — той изглеждаше искрено учуден.
— Ако не възразяваш да споделяш стаята с най-голямата купчина негладено пране в света.
По лицето на Мерик пробягна едва забележима усмивка.
— Не ти ли беше известно, че съм виртуоз на ютията?
— Чудесно. Само не използвай самобръсначката ми.
Сам Еванс свали съвсем малко прозореца на колата си, така че цигареният дим заизлиза на тънки струйки. Хубавото на проследяванията в кварталите на червените фенери беше, че сам мъж, седящ дълго време в паркирана кола, не правеше впечатление никому. Освен, разбира се, на работещите момичета, но ако се опитаха да го заговорят, той отваряше картата си и те изчезваха мигновено. Подчертаваше, че не е тук заради тях, и те го оставяха на мира.
Карол Джордан можеше и да приема алибито на Ейдън Харт за напълно задоволително, но когато Сам Еванс разпитваше психолога, го преследваше усещането, че този човек крие нещо. Питаше се какво ли е това нещо и дали не може да извлече някаква полза от това. Ако успееше да уличи Ейдън Харт в убийство, това определено би било от полза за Сам Еванс.