— Като че ли не — отвърна Стори. — Но защо го правите тогава, ако не е заради желанието да се самоизтъкнете?
— Правя го, защото това, което съм научил от човек като теб, може да помогне на колегите ми да лекуват по-правилно хора, които са се обърнали към тях за помощ. Това със сигурност е единствената причина, поради която аз самият чета това, което споделят други лекари. Ако някога реша да пиша за теб — а изобщо не бих могъл да мисля за това сега, защото все още не е ясно какъв ще бъде изходът от лечението — то ще пиша, за да може заболяването ти да бъде по-добре познато, така че следващият, който стане негова жертва, да получи по-навременна помощ от теб — Тони говореше развълнувано и искрено, и Стори видимо се отпусна, осъзнавайки правотата на думите му.
— Като казвате, че се нуждаете от помощта ми, какво точно имате предвид?
— Наблюдавах как общуваш с останалите хора, които живеят тук. Справяш се много добре. Като че ли имаш таланта да разговаряш с хора, които невинаги реагират добре на опитите за контакт от страна на персонала.
Стори сви рамене.
— Винаги ме е бивало да общувам с хората преди…
— Преди да се разболееш ли?
— Преди да се побъркам, искате да кажете. Защо просто не го кажете? Никой тук не произнася тази дума. Никой не ни нарича луди, смахнати, нито дори пациенти. Всички увъртате, като че ли ние не знаем защо сме тук.
Тони се усмихна, опитвайки се да уталожи раздразнителността на Стори.
— Наистина ли бихте предпочели да ви наричаме така?
— Така би било по-честно. Вие очаквате да бъдем честни с вас по време на лечението, а непрекъснато замаскирате целия ни свят с евфемизми.
Тони преценяваше момента. Ако смяташе да промени правилата, трябваше да започне точно сега.
— Добре тогава, ще се опитам да говоря по-открито. Бива те да разговаряш с пациентите. Те ти се доверяват и те харесват. Приемат те като един от тях, затова и не се чувстват застрашени от теб.
— Аз съм един от тях — отвърна Стори.
— Но през по-голямата част от времето си оставаш същия човек, какъвто си бил, преди организмът да ти изневери. И аз разчитам, че именно благодарение на това можеш да ми помогнеш — Тони си пое дълбоко дъх и се приведе напред. — Аз не работя само тук. Когато не съм в болницата, помагам на полицията. Анализирам поведението на извършителите на различни престъпления и се опитвам да давам насоки, благодарение на които полицаите да заловят престъпниците, преди да са извършили ново злодеяние.
— Искате да кажете, че сте профайлър? Като в сериала „Кракър“?
Тони направи гримаса.
— Не приличам много на доктор Фицджералд, а още по-малко на Джоди Фостър. Няма нищо особено вълнуващо в това, което върша. Но по принцип е така, аз съм профайлър. Тъкмо сега сътруднича на брадфийлдската полиция във връзка с едно следствие. Те трябва да успеят да заловят един убиец, преди да посегне отново на човешки живот.
Стори го загледа объркано.
— Но какво общо има това с мен?
— Един от пациентите тук е бил осъден преди четири години за убийствата на четири жени. Не е съществувало никакво съмнение във вината му. Резултатите от лабораторните анализи са били недвусмислени, а и той признал, че е извършил убийствата. Но наскоро друга жена загина точно по същия начин, по който той е убивал жертвите си. Който и да е извършителят, той знае всичко за предишните престъпления, включително подробности, които никога не са ставали обществено достояние.
— И вие считате, че човекът, който лежи тук, е невинен? Искате да ви помогна да го докажете?
Гласът на Стори издаваше вълнението му, лицето му се оживи.
— Не знам дали той е невинен, Том. Но знам, че в главата му е заключена информация, която може да ни помогне да предотвратим смъртта на други жени. А той не желае да разговаря с мен. Не иска да говори с когото и да било. Всъщност, откакто е доведен тук, почти не е проговарял. Това, което искам от теб, е да го убедиш да разговаря с мен.
Стори отново започна да се колебае.
— Аз ли? Смятате ли, че той ще се съгласи да проговори пред мен?
— И в това не съм убеден. Но се опитах да приложа всички други похвати, които са ми известни, за да го накарам да ми се довери, и не успях. Затова съм готов да опитам и това, колкото и невероятно да изглежда.