— Невероятно е меко казано — Стори се поусмихна развеселено. — Като че ли лудите са взели властта в лудницата.
Тони сви рамене.
— Само отчасти. Е, какво ще кажеш? Склонен ли си да опиташ?
Карол подложи китките си под кранчето и остави студената вода да се стича по тях, опитвайки се да охлади нервите си в буквалния смисъл на думата след обсъждането на случая при Брандън. Винаги бе считала Брандън за разумен шеф, човек, който не бе забравил какво е полевата работа. Но днес тя се чувстваше деморализирана, лишена от вдъхновение, и знаеше, че той бе останал недоволен от представянето й. Не би могла да го упреква в нищо — тя самата беше разочарована от себе си.
Поне бе съумяла да убеди Брандън да не й измъква бюджетното килимче изпод краката и да не свива обхвата на разследването по убийството на Санди Фостър само до ограничения брой нейни лични подчинени. Все още имаше право да се обръща за съдействие към други колеги, когато преценеше, че те биха могли да й услужат с нещо. Но си оставаше вбесяващо да наблюдаваш неговото раздразнение като огледално отражение на своето собствено и да не си в състояние да препоръчаш някакви мерки, които да променят положението. Съзнаваше, че една от причините за успеха в работата й на криминалист беше способността й за нестандартно мислене, талантът й да поглежда случая от ъгъл, за който никой, освен нея не можеше да се досети. Но при тези два случая тя сякаш бе затънала в тинята на традиционното мислене и не можеше да надникне извън бреговете на блатото.
Причината отчасти се криеше в това, че една от способностите й се бе превърнала в проклятие. Карол можеше да запаметява разговорна реч до съвършенство. Това я превръщаше във виртуоз на разпитите, тъй като успяваше да оплете разпитваните в заплетените конци на собствените им мисли. Но напоследък лентата, която се превърташе по повод и без повод в главата й нямаше нищо общо със случаите, върху които работеше. Тя толкова се стараеше да заглуши фрагментите от разговори, които упорито изплуваха от подсъзнанието й, че задушаваше и всякакви опити на същото това подсъзнание да й подскаже нещо, което би я извадило от задънената улица.
Карол притисна чело към хладното огледало и притвори очи. Какво ли не би дала за чаша вино точно сега!
Вратата към дамската тоалетна се отвори с трясък и вътре нахлу Пола. Карол трепна и се изправи, забелязала стреснатото изражение на нейната подчинена в огледалото.
— Здравей, Пола — каза тя уморено. На сутрешния брифинг Пола се бе държала дори по-отчуждено от обикновено. Карол се бе опитала да не приема лично поведението й, опита се да се убеди, че Пола се бе държала рязко с всички. Но не успя.
— Здравейте — каза Пола, спирайки на прага на кабинката. — Как мина разговорът?
Карол се мобилизира, придавайки си изражение на спокоен авторитет, какъвто безспорно й бе необходим в разговора с подчинена, за която се опасяваше, че и без това е на път да я отпише.
— Както можеше да се очаква. Видимото отсъствие на напредък в две толкова високобюджетни следствия не радва никого. Но поне все още не са решили да ни съкращават бюджета — Карол понечи да подмине Пола и да тръгне към външната врата. Но Пола явно нямаше намерение да я остави на мира.
— Преглеждах отново досието по случая Тим Голдинг — поде тя. В стойката й се долавяше желание да отбранява позициите си.
— Нещо ново ли забеляза? — Карол се постара да запази колкото бе възможно по-неутрален тон.
— Става дума за онази снимка, шефе. Не разбирам много от скали и такива неща, но фонът ми се струва много характерен. Чудех се дали ще си струва да се заличи образът на момчето и да помолим списанията, които се занимават с туризъм и алпинизъм, да я публикуват, за да видим дали някой няма да познае мястото, където е направена?
Карол кимна. Навремето това щеше вече да й е хрумнало. А сега мисловните й процеси бяха замъглени от прекалено многото лоши спомени. „И от прекалено много вино“, обади се едва чуто едно гласче в главата й.
— Чудесна идея, Пола. Помоли Стейси да измисли нещо за обработката и ще се обърнем към пресслужбата да разпространи незабавно снимката.
Карол вече вървеше към вратата, когато нещо в думите на Пола отключи у нея някакъв далечен спомен. Тя се извърна в момента, в който Пола влизаше в кабинката, и попита:
— Пола, знаеш ли нещо за съдебна геология?