Тайлър протегна плахо пръст и побутна едно парче от пъзела към Стори. Беше поредното късче, оцветено неравномерно в сиво, което постепенно изграждаше ледника в левия край на картината. Стори се опита да прикрие задоволството си.
— Благодаря, приятелю — каза той небрежно. После продължи да реди мълчаливо още няколко минути.
— Иска ми се да бях попаднал на доктор Хил още преди месеци — поде отново Стори. Този път говореше съвсем искрено, с истинско съжаление. — Той позна от първи път какво е заболяването ми. Ако общопрактикуващия лекар не беше пробутал просто някакви хапчета, колкото да се отърве от мен, ако ме беше изпратил при специалист, който си разбира от работата, може би изобщо нямаше да се озова тук. Децата ми щяха да бъдат живи, а аз нямаше да бъда тук.
Тайлър се поразмърда, извръщайки се встрани от масата. Стори почувства, че по някакъв начин е изгубил контакт с мълчаливия човек до него.
— Но най-важното при доктор Хил е, че ме кара да повярвам, че това все още не е краят на живота ми. Че мога да се върна към света и да започна отново. И че следващият път ще се справя по-добре, че мога да правя нещата, както трябва. Че ако ми се помогне, мога да направя всичко както трябва.
Стори не можа да разбере кое от това, което каза, подейства, но ефектът беше очевиден. Тайлър отново се обърна към масата. Започна да оглежда парчетата от пъзела, избра едно и го постави на място. Очите му срещнаха очите на Стори и той забеляза как в погледа на Тайлър трепна някакво чувство. Тайлър кимна бавно, после стана. Когато минаваше край Стори, спря, за да го потупа по рамото. После си тръгна — безмълвна сянка, която напусна стаята и потъна в коридора.
Стори се облегна на стола си. По лицето му трептеше малко озадачена усмивка. Не беше съвсем сигурен дали тактиката му има ефект, но като че ли си бе спечелил червена точка в очите на човека, който можеше да го освободи — не само от „Брадфийлд Мур“, но и от затвора на собствените му мисли.
Карол бе хвърлила само един поглед на сцената на престъплението, и веднага се бе обадила на Тони. Сега той стоеше до леглото, свел глава пред мъртвата. Карол почти бе готова да повярва, че той не забелязва алените потоци кръв, с които бе изтекъл животът от тялото на жената — толкова съсредоточено гледаше лицето и запушената й уста. Но тя не можеше да си позволи такъв лукс. Трупът на леглото сякаш обвиняваше лично нея, беше съзнателно напомняне, че именно тя и нейният екип не се бяха справили с предизвикателството, отправено им предишния път от убиеца. Разумът й се противопоставяше на такова тълкувание; хората, които вършеха подобни неща, далеч не се интересуваха толкова от публиката, колкото от това, което се въртеше в болните им мозъци. Но чисто емоционално тя приемаше случилото се като плесница по лицето.
— Не може да има никакво съмнение, нали? — обърна се тя полугласно към Тони.
Той вдигна поглед към нея. На слабата светлина на шейсетватовата крушка, скрита от прашния абажур, езикът на очите му беше неразгадаем.
— Абсолютно никакво. Човекът, който е убил Санди, е убил и тази жена.
Карол се обърна към Джен и Пола, които стояха на прага и чакаха нарежданията й.
— Знаем ли коя е?
Джен кимна.
— Джеки Майал. Сравнително отскоро е в занаята. Друсаше се, но малко или много й беше останал здрав разум.
— Имаше ли сводник?
— Напоследък не. Когато започна, работеше за Лий Майърсън. Но го осъдиха на пет години за търговия с наркотици. Когато го прибрахме, предупредихме хората му да оставят момичетата на мира, за да не им се случи същото. Откакто действа законът за изземването на престъпно придобито имущество, доста от тези боклуци се отказаха от лъскавите си коли.
— Добре, значи Джеки е работела за себе си. Но все пак трябва да е имала приятелки. Джен, вие двете с Пола тръгвате да разпитвате. Разговаряйте с жените от улицата. Разберете кои от останалите проститутки ползват тази бърлога. Кой е идвал тук снощи. Кой е виждал Джеки по-рано вечерта. Дали е имала редовни клиенти. Знаете какво имам предвид.