Двете жени понечиха да тръгнат.
— Пола, къде е Дон? — подвикна Карол след тях.
Пола се извърна стреснато. На глас каза:
— Не знам, шефе — но изражението й говореше: „Защо питате мен?“.
— Беше тук преди малко — отвърна Джен. — Изпрати Кевин да разпитва нощния управител, а мен и Пола — да огледаме останалите стаи. Разбира се, никой нищо не е видял, никой нищо не е чул — макар да заплашихме някои от клиентите, че ще кажем на жените им. После, след като съдебният лекар приключи с първоначалния оглед, Дон като че ли тръгна със Сам, за да види какво могат да научат на улицата.
Карол прикри раздразнението си. Ако Дон Мерик държеше да го приемат за инспектор, редно бе да започне да се държи като такъв. Обикалянето на улиците беше задача за младшите чинове. Трябваше да остане тук и да координира работата на екипа, поне докато пристигне тя, вместо да потъва някъде из нощните улици.
— Искам той да присъства на аутопсията — каза тя. — Кажете му да се свърже с хората на доктор Върнън.
Тони се бе отдалечил от леглото, за да даде възможност на анализаторите на местопрестъплението да се заемат с мистериозната си дейност. Карол отиде и застана до него — много наблизо, но без да го докосва.
— Изглежда така, като че ли в тялото й не е останала и една капка кръв — каза тя. — Той вече изобщо не може да се владее.
— Това не се дължи на неспособност да се владее. Това е крайност, действително, но в един съвсем специфичен смисъл. Всичко опира до упражняването на надмощие. Злоупотреба с власт, докарана до крайност.
— И ще го направи отново — каза тя потиснато.
— Несъмнено. Доставя му прекалено голямо удоволствие, за да спре. Освен това имам чувството, че става все по-самоуверен.
Лицето на Карол се сгърчи от отвращение.
— Какво имаш предвид?
— Помниш ли какво каза Върнън за Санди, че е умирала в продължение на поне един час? А сега той урежда срещата си с това момиче в стая, която се наема почасово. Поел е риска да надхвърли определеното време. Трябва да е бил напълно уверен, че ако възникне проблем, ще успее да се справи с него.
Карол поклати глава.
— За него това е ужасен риск. А това увеличава и опасността някой да го види, нали?
— Така е — съгласи се Тони. — Но този човек като че ли има слабост към риска. Не забравяй, че хората, за които е най-важно да утвърдят властта си, се стремят да намалят опасността до минимум. Може би в случая става дума по-скоро за нива на самоувереност — може би неговото просто е достатъчно високо, за да е убеден, че ако се наложи, ще се измъкне благодарение на още убийства.
Карол пое рязко дъх.
— Това, което казваш, никак не ми харесва.
— Не се и съмнявам. Но трябва да го вземеш предвид.
— Какъв човек търся, Тони? Какви насоки можеш да ми дадеш?
Тони се намръщи.
— Той е мъж, от бялата раса, приблизително между двайсет и пет и трийсет и петгодишен. Отношенията му с авторитетите са нарушени, счита, че светът го подценява. Ако работи нещо, служебното му досие сигурно показва честа смяна на назначенията. Но ми се струва по-вероятно да е недоучен, да работи на свободна практика, да се наема на места, където има подходяща работа за него, но скоро да напуска поради убеждението си, че знае всичко по-добре от останалите. Само че истината е друга. По отношение на социалните контакти се справя криво-ляво. Няма близки приятели — мъже, но има кръг от познати. Почти изключено е да има постоянна връзка с жена.
Тони направи гримаса. — Освен това е импотентен — освен в случаите, когато извършва убийство. — Той сви рамене. — Опасявам се, че това далеч не е достатъчно.
— Стига за начало — отвърна Карол, припомняйки си случаите, когато бе работила с Тони, в които след напълно обезкуражаващо начало се раждаха продуктивни идеи. — А Бог ми е свидетел, че тъкмо сега не бих се отнесла с пренебрежение към каквото и да било, стига то да послужи за начало на работата.
Тази вечер той се чувства добре. Успя да изпълни обещанието, което даде на себе си. Този път се справи. Беше силен, беше мъж. Сега, докато седи в бара и отпива от бирата си, сякаш е дошъл да се наслади на заслуженото питие, както прави всяка друга вечер, той скрито се радва на тайната си. Знае, че той е причината за цялата тази суматоха по улиците.