— Няма нищо за разчуване — сопна се Пола. Имаше нужда от време да обмисли случилото се, вместо да завързва изкуствени приятелски отношения с жена, която не познаваше достатъчно, за да й се довери. Тръгна да пресича улицата, без да се обърне, за да види дали Джен я следва.
— Отсреща стои някаква жена, сигурно е от контингента. Да отидем да я поразпитаме.
Джен я последва. Херувимската усмивка не слизаше от лицето й.
На другата сутрин мъглата бе станала по-плътна и падаше тежко като сивкав погребален саван, оцветен тук-там в мътножълто. Колите пълзяха едва-едва по улиците, а водещият на утринната емисия по брадфийлдското радио започваше да проявява раздразнението си от продължителността на репортажите за състоянието на уличното движение. Поначало Тони надали би обърнал внимание на всичко това, защото използваше това време на деня, за да избяга от действителността и да потъне в мислите си. Но тъкмо тази сутрин държеше да отиде колкото е възможно по-бързо на работа.
Когато се прибра у дома, оставил зад гърба си ужасната гледка в стая номер двайсет и четири на хотел „Уулпак“, на телефонния му секретар имаше записано съобщение от Ейдън Харт. Когато се обади на шефа си, гласът на Харт издаваше учудване и леко раздразнение.
— Дерек Тайлър иска да разговаря с теб — каза той.
— Той самият го е поискал? — попита учудено Тони, питайки се какво ли е направил Том Стори, за да разбие стената на мълчанието, с която се бе оградил Дерек Тайлър.
— Не е проговорил, ако това имаш предвид. Написал бележка и я предал на един от санитарите. На нея пише само: „Искам да се видя с доктор Хил“. Но санитарят преценил, че развитието е достатъчно впечатляващо, за да ми се обади на мобилния — завърши той кисело.
— Съжалявам, че ти е развалил вечерта — отвърна Тони, без да се старае гласът му да изразява същото съжаление. — Новината е чудесна. Благодаря, че ме уведоми.
— Уредил съм да го доведат при теб утре, в девет сутринта — продължи Харт.
„Съжалявам, Карол“ — каза си Тони, а на глас продължи:
— Чудесно, ще бъда там.
— В стаята за разговори с огледалния прозорец — уточни Харт. — Държа да видя това с очите си.
Тони проклинаше и времето, и уличното движение, и съжаляваше, че не познава достатъчно добре страничните улици, за да се измъкне от центъра и да мине по някой пряк път към болницата. Ако продължаваше да се движи така, щеше да закъснее, а имаше лошото предчувствие, че такова нещо би доставило прекалено голямо удоволствие на Ейдън Харт.
Внезапно колите пред него потеглиха по-бързо без всякаква видима причина и дори започнаха да достигат от време на време пределно допустимата скорост. Тони също настъпи педала на газта, отправяйки благодарствена молитва към божеството, отговорно за непредсказуемото улично движение на Брадфийлд. „Сигурно обича да злорадства“, каза си той непочтително по адрес на предполагаемото божество.
Когато пристигна в болницата, до часа на срещата с Тайлър оставаха седем минути. Тони не си направи труда да минава през кабинета си, насочи се право към малкото помещение, от което се наблюдаваше стаята за разговори. Когато зави по коридора, се сблъска с един от санитарите.
— Извинете — каза той и залитна леко.
Санитарят протегна ръка, за да го задържи.
— Няма защо, докторе. Идвате, за да разговаряте с Тайлър, нали?
— Точно така. Да не би да е променил решението си? — попита Тони, обзет от внезапна тревога.
Санитарят сви рамене.
— Кой го знае? Нали все мълчи. Снощи шефът ви опита да го поразговори, но нищо не излезе.
— Доктор Харт е разговарял снощи с него?
Санитарят кимна.
— Веднага щом получи съобщението, пристигна тук и заяви на Тайлър, че би могъл да спести времето на всички, като каже на него това, което е искал да каже на вас.
„Такава е политиката“, помисли Тони с горчивина. „Иска да се говори, че той е успял да убеди Тайлър да проговори“. Разпери ръце, изразявайки неведение по въпроса, после отвори вратата на стаята. Харт беше вече тук. Седеше на един от столовете, поставил глезена на единия си крак върху коляното на другия.
— Добре, че успя да дойдеш навреме — отбеляза той.
— Имаше задръствания — поясни Тони. — Заради мъглата.
— Така е, добре, че тръгнах петнайсет минути по-рано от обикновено — заяви самодоволно Харт. — Е, случилото се е достойно за отбелязване в специализираната литература. Мислех, че Тайлър те е отрязал окончателно последния път, когато разговаряхте. А сега излиза, че иска да каже още нещо. Как успя да го постигнеш? — той се поизправи на стола и се приведе напред. Очевидно наистина искаше да разбере. Но сега, когато Тони бе уведомен за снощния му опит да го измести, нямаше никакво намерение да му обяснява тактиката си.