Мерик провеси нос.
— Съжалявам. Няма да се повтори.
— Дано. Имам достатъчно проблеми, за да ми се налага да прикривам пропуските ти и пред шефовете, и пред колегите.
Острият й тон накара Мерик да трепне. Надяваше се сведенията, които носеше, да послужат поне донякъде за оправдание в нейните очи.
— Поне открих адреса на жертвата — каза той. — Отне доста време, но успяхме да открием, че е живяла в малък апартамент в Куум Мое. Измъкнахме хазяина от леглото в три часа сутринта и претършувахме жилището.
Мрачното лице на Карол се поразведри.
— И какво успяхте да научите?
— Джеки Майал се е преместила да живее в Брадфийлд преди година и половина. Родена е в Хейфийлд и дотогава е живяла там. По пътя натам успях да поговоря с един от местните колеги. Обичайната история — безработни родители с четири деца. Джеки напуснала училище на шестнайсет години, не можела да си намери работа. От време на време работела на смени в някоя от фабриките, но така и не я назначили на постоянна работа. Доколкото разбрах, била скарана с точността. Започнала да употребява хероин, а после и да проституира, за да си плаща дрогата. На такова място като Хейфийлд рано или късно те спипват, затова се преместила в големия град. Хазяинът знаел, че употребява хероин, но не възразявал, защото тя не му създавала проблеми като наемател. Вярвайте ми, апартаментът й бе най-чистото и подредено жилище на наркоман, което съм виждал.
Мерик и сега виждаше дома на Джеки пред очите си — спретнато оправеното двойно легло, двете евтини кресла, покрити с пъстри калъфи, за да не се вижда излинялата тапицерия; блестящия от чистота кухненски бокс и печката, също излъскана до блясък; старателно окачените чисти дрехи. По телевизора и видеото нямаше и прашинка, на полицата на камината бяха подредени няколко женски романа. Гледката наистина го бе натъжила. Не очакваше да види такова трогателно подражание на нормален живот зад изподрасканата врата на жилището в един от най-бедните квартали на града.
— Не й е бил лек животът — допълни той.
— И така да е, но си е бил неин — а някакъв мръсник й го е отнел. — Карол се покашля и пристъпи напред. — Какво ще кажете, докторе? Може ли да се твърди, че убиецът е същият?
Върнън вдигна поглед към нея.
— Била е убита по същия начин. Ако има някаква разлика, тя се изразява само в това, че този път раните са още по-жестоки. Струва ми се, че оръжието, което ползва убиецът, този път е било по-дълго, защото вътрешните наранявания са по-дълбоки. Най-вероятно не е живяла толкова дълго, колкото Санди Фостър. Но болката е била адска. Трябва да е изпаднала в шок много скоро, след като е била нападната.
Карол потръпна.
— Що за човек може да извърши това?
— Този въпрос трябва да зададете на доктор Хил, не на мен. Аз мога само да ви кажа какво върши той, не и защо го върши. Освен това, че очевидно получава по този начин някакво сексуално удовлетворение.
— Е, това не е нищо ново — измърмори Мерик.
Върнън го изгледа остро.
— Аз работя с факти, инспекторе, не с теории. Говоря за сексуално удовлетворение, защото по корема на Джеки Майал открих следи от сперма.
Прозорците в бара на Стан винаги бяха запотени, затова отвътре човек оставаше с впечатлението, че над канала в Темпъл Фийлдс постоянно се стели мъгла. Сержант Кевин Матюс бутна вратата на бара и влезе, преминавайки от студената мъгла вън в топлия, задимен въздух вътре. Не беше убеден, че това е повод да се почувства по-добре. Извади сгънат лист хартия от джоба си и седна на първата маса до вратата. Там вече седеше млад човек с празен поглед, облечен в яке, с качулка на главата. Той го изгледа учудено, като че ли Кевин бе нарушил някакво неписано правило. Кевин разгъна листа — беше компютърна разпечатка на една снимка на Джеки Майал, която Мерик бе открил в жилището й. Джеки вдигаше чаша към обектива, изрусената й коса изглеждаше почти бяла от светкавицата. Мерик се бе постарал да изчисти червените зеници, така че сега те изглеждаха просто неестествено разширени.
— Вероятно са били такива и в действителност — бе изръмжал Сам, когато взе една от разпечатките и двамата с Кевин тръгнаха на поредната си обиколка. Бяха се разделили — Сам се зае с бакалницата и закусвалнята зад ъгъла.
— Как е, приятел? — поде Кевин.