Младият човек кимна оживено.
— Добре е. Добре съм. Казвам се Джейсън.
„И очевидно не си съвсем наред“, допълни на ум Кевин, опитвай™ се да приспособи тона към умственото ниво на събеседника си, но без да звучи покровителствено.
— Здрасти, Джейсън. Аз съм Кевин. Работя в полицията.
Той показа снимката на Джеки. Джейсън я огледа, после вдигна очи към Кевин.
— Защо носиш снимка на Джеки? Тя да не ти е гадже? Да не би да я търсиш?
— Ти познаваше ли Джеки?
— Джеки. Познавам Джеки. Тя идва тук да пие топъл шоколад.
— Съжалявам, но трябва да ти кажа, че Джеки е мъртва. Убили са я снощи.
Джейсън зяпна.
— Не е възможно! Не може да е Джеки. Джеки е добро момиче. Сигурно грешите.
Кевин поклати глава.
— Опасявам се, че не греша. Съжалявам.
— Не е възможно. Джеки беше добро момиче — продължаваше да повтаря Джейсън.
— Разговарял ли си някога с нея?
Джейсън го изгледа смутено.
— Всъщност не. Не истински. Само сме си казвали „Здрасти, как си?“.
Преди Кевин да успее да зададе друг въпрос, две други момчета се отделиха от ротативките и се настаниха на другите два стола до масата.
— Ти ченге ли си? — попита единият.
Кевин кимна.
— А ти кой си?
По-ниският от двамата изправи рамене в жалка имитация на мъжественост.
— Аз съм Тайрън Донелан.
— А с какво се занимаваш, Тайрън? — Кевин се стараеше да прикрие сарказма в гласа си.
— Наблизо ми е занималнята — той се изхили на собствената си шега и добави: — Автомонтьор съм. Ако ви трябва нещо по колите, аз съм насреща.
„По-скоро ако ми трябва крадена кола“, каза си цинично Кевин.
— Ами приятелят ти?
Донелан посочи с глава към другия млад мъж.
— Това е Карл. Карл Макензи. Кажи „здрасти“ на добрия чичко полицай, Карл.
Макензи изръмжа нещо и отклони поглед, зает да очертава с пръст пътечки в разпиляната по масата захар.
— А ти какво работиш, Карл? — попита Кевин.
Устата на Карл се изкриви, като че ли не разбираше какво точно се очаква да отговори.
— Нищо особено — измънка той накрая.
Кевин побутна снимката на Джеки към тях.
— Някой от вас познава ли Джеки Майал?
Преди някой да отговори, вратата се отвори и влезе Дий Смарт. Тя се озърна и когато видя Кевин, отиде право до тяхната маса и застана пред него, гледайки го унищожително. Момчетата като че ли се оживиха, когато я видяха.
— Здрасти, Дий. Това е Кевин — изрецитира Джейсън като малко дете, гордо, че знае как да се държи в общество.
— Познавам Кевин — каза кисело Дий, без да отклонява от него изпепеляващия си поглед. — Доколкото си спомням, казахте, че не правите разлика между нас и останалите? Че не ни третирате като отрепки?
Говореше толкова високо, че посетителите от съседните маси започнаха да се обръщат към тях.
Кевин се изчерви толкова силно, че чак луничките му потъмняха.
— Така е — отвърна той тихо.
— И как стана така, че сега още една от нас лежи в моргата? А вие нямате какво друго да правите, та сте дошли да тормозите това невинно момче? Защо не си поместите задниците и не откриете кой е убил приятелките ми?
Ди се обърна рязко и тръгна към бара, залитайки леко на високите си токове.
Джейсън се усмихна смутено, а Карл се изкиска.
— Тя май не си пада по теб, Кевин — отбеляза присмехулно Тайрън.
Кевин се озърна и забеляза враждебните погледи, насочени към него.
— Не мисля, че е единствената, Тайрън.
Той стана уморено, съзнавайки, че няма да научи нищо тук, докато Дий е в такова настроение.
Тази сутрин бе невъзможно да не забележиш полицейското присъствие в Темпъл Фийлдс. Тони забеляза няколко познати полицаи, докато обикаляше улиците. Мъглата постепенно се вдигаше, кълбеше се все още само в по-затворените пространства и сякаш поглъщаше цели хората, които минаваха оттам. Неминуемо бе да изпиташ чувството, че времето отразява заплахата, тежко надвиснала над мрачните дълбини на града.
Тони стигна до мястото, накъдето се беше упътил, и спря. Витрината бе ярко осветена, в повечето изложени на нея предмети нямаше нищо скандално. Идеята беше, че сексът е изключително и само удоволствие. Той отвори вратата и влезе. Беше влизал в такива магазини, но преди доста време. Учуди се най-вече от деловата търговска атмосфера. От уредбата се носеше техно. В начина на предлагане на стоката нямаше никакъв опит за излишна дискретност — всичко бе изложено така, че клиентите да могат свободно да избират. Очевидно подтекстът беше че всичко, което пълнолетни хора са склонни да правят, без някой да ги принуждава, е съвсем естествено и приемливо.