Тони обикаляше магазина и оглеждаше изложеното. Имаше предмети, чието предназначение можеше само смътно да предполага — нещо, което го посмути, тъй като винаги бе предполагал, че професията му е създала доста обширни познания в тази област. Спря пред рафтовете, на които се предлагаха всевъзможни приспособления за връзване. Вериги, белезници, кожени въжета, щипки, които изглежда се поставяха на зърната на гърдите, и всевъзможни други загадъчни предмети бяха подредени като консерви с боб в супермаркет. Тони взе чифт кожени белезници за глезени, които му се сториха подобни на тези, които свалиха от краката на Джеки. Погледна цената и повдигна вежди.
— Който и да си, не се скъпиш. Властта си има цена и ти си готов да я платиш — промърмори той тихо. Но колкото и тих да беше гласът му, все пак привлече вниманието на мъжа зад щанда. Той излезе оттам и отиде при Тони.
— Мога ли да ви помогна, господине? — попита продавачът.
Тони вдигна очи и видя висок, слаб мъж с кожена жилетка, облечена на голо, така че се виждаше загорялото му, татуирано тяло. На ушите му имаше по цяла редица блещукащи камъчета.
— Много ли такива неща продавате? — попита Тони.
— Повече, отколкото бихте предположили. Хората обичат да разнообразяват сексуалния си живот — погледът, който хвърли на Тони, говореше, че според него той е от хората, които имат нужда от разнообразие в секса.
Тони опипваше разсеяно белезниците.
— Може би именно там ми е грешката. Какви хора ги купуват?
— Всякакви — продавачът го изгледа подозрително.
Тони се опита да придобие напълно безобиден вид.
— Интересът ми е чисто професионален. Аз съм клиничен психиатър — каза той, сякаш се извиняваше.
Продавачът обърна очи към тавана като човек, който е чувал подобни обяснения и преди.
— Нали ви казах, има ги всякакви. Идват типичните садо-мазо типове, целите в пиърсинг и черна кожа, но има и жени с вид на домакини от предградията.
— Да, сексът обединява всевъзможни хора. Благодаря. Ще ги взема — той подаде на продавача кожените белезници и добави към тях и чифт метални. — В интерес на науката, разбира се.
После се упъти към касата. Обърна се за миг и забеляза погледа, с който го проследяваше продавачът — очевидно беше убеден, че е луд за връзване. Не за първи път улавяше такива погледи, насочени към себе си. Не ги намираше за обидни, всъщност се удивляваше на проницателността на хората. „Представям се за човек като всички останали“, казваше си той. „Само че невинаги успявам“.
Излезе няколко минути по-късно от магазина, питайки се дали пък няма да успее да си получи обратно парите от брадфийлдската полиция, обяснявайки, че покупката е направена в интерес на следствието. Но като се позамисли, реши да не опитва. Карол може би щеше да разбере съображенията му, но подозираше, че счетоводителите ще са на друго мнение. Не му се мислеше какво щеше да последва особено когато се разбереше къде е новото жилище на Карол.
Той тръгна обратно към колата си. Когато зави зад ъгъла, забеляза сержант Джен Шийлдс, която разговаряше с ясена в оскъден тоалет — униформата на проститутките. По всичко личеше, че разговорът бе подчертано неприятен за жената. Когато го видя, Джен прекъсна бързо разпита и остави уличницата да си върви, проследявайки я с поглед. Когато Тони наближи, Джен посочи найлоновия плик в ръката му и попита:
— Е, коя е щастливката?
Тони я погледна неразбиращо, после сведе поглед и забеляза, че емблемата на магазина е отпечатана на плика. Сви рамене и отвърна:
— Това са моите главоблъсканици. Необходимо ми е да разбера какви са правилата на играта, която играе убиецът. Понякога помага да си играеш с неговите играчки.
— И вие приемате това като игра? Тези жени са заклани като добитък, а вие смятате, че това е игра? — тонът й не беше гневен, тя като че ли по-скоро се забавляваше.
— Той смята така. Не бива да забравяте, че някои хора приемат игрите много сериозно. На живот и смърт, както казваше Бил Шанкли.
Джен кимна. Започваше да разбира.
— А вашата работа е да го победите в неговата игра?
Тони се позамисли.
— Не. Моята работа е да разбера какви са правилата на играта, които той спазва. Вие сте тези, които ще изиграете решаващия мач с него. Как вървят нещата при вас?