Тя поклати глава.
— Бавно. Откровено казано, имаме нужда от малко късмет. Не е възможно никой нищо да не е видял. Въпросът е да намерим въпросния свидетел, преди да го намери той.
Тони я погледна учудено. Това прозрение изненада и него.
— Струва ми се, че сте права — каза той бавно. — Мисля, че е готов да удари отново.
Пола мислеше, че „Оскар“ е едно от заведенията, което си е било дупка и дупка ще си остане. По всичко си личеше. Дори в деня, когато са го отворили отново след последния ремонт, барът е изглеждал по същия начин — евтино подобие на истински стилно място. Евтиното си личеше отвсякъде. Електрическите крушки бяха прекалено слаби, за да се пести ток, но въпреки това можеха да се видят стеклите се струйки зле нанесен лак, чиято цел бе да придаде на чамовата ламперия вид на скъпо дърво. Стените бяха обсипани с всевъзможни табели, рекламиращи специални промоции на бира, концентрати и ниски цени за по-големи поръчки.
Пола се озърна, за да открие жената, която търсеше. Кръстосването на улиците й бе донесло дотук само една обещаваща следа. Едно момиче, работещо в сауна в Темпъл Фийлдс, й беше казало, че Джеки Майал понякога обслужвала клиенти, желаещи групов секс, заедно с една съвсем млада проститутка с прякор Хъни.
— По това време на деня сигурно ще я откриете в „Оскар“. Не може да не я познаете. Ходи с червена кожена рокля и пие „Бакарди Брийзър“ — бе казало момичето, поглеждайки тревожно през рамо, за да се убеди, че никой няма да я чуе как дава сведения на ченге.
Описанието отговаряше съвсем точно на момичето — почти дете — което седеше на масата в ъгъла и отпиваше направо от бутилката. Тъмната й коса бе нашарена с лилави кичури; оттенъкът бе точно този, който една позната на Пола бе окачествила като „курвенско лилаво“, когато не беше успяла да постигне желания оттенък, боядисвайки косата си у дома. Сърцето на Пола се сви, когато тя забеляза колко младо беше момичето. Почти сигурно беше, че бе противозаконно дори да й се сервира това, което пиеше. Пола отиде до бара, където половин дузина ранни пиячи съзерцаваха мрачно бирите си. Тя поръча минерална вода за себе си и един „Бакарди Брийзър“, плати и тръгна към масата на Хъни. Остави напитките и седна. Изненадата в погледа на Хъни бързо отстъпи място на подозрителна враждебност.
— Ченге — каза тя с присмех.
— Ченге, което черпи — отбеляза Пола.
— Да не мислиш, че се продавам за една шибана напитка? — отвърна иронично момичето.
Пола въздъхна.
— Не съм дошла тук да се карам с теб, Хъни. Тук съм, защото една от приятелките ти е мъртва.
Този път от очите на Хъни извираше неподправена омраза.
— Всички вие и пет пари не давате за такива като нас. За вас ние сме обикновен боклук. Джеки нямаше да умре, ако всички шибани безделници като вас си вършеха работата, за която им плащат и ни защитаваха така, както защитавате почтените хорица в почтените им къщички.
— Точно това се опитваме да направим. Но задачата ни не е лесна, когато срещаме само мълчание или лъжи. Аз не те преследвам, Хъни. Опитвам се да защитя теб и колегите ти. Затова имам нужда от помощта ти.
Хъни изсумтя.
— Колеги, а? Това май е нова дума за проститутка.
Пола се наведе напред с изписано на лицето вълнение, вперила очи в очите на Хъни.
— Не може хем така, хем иначе, Хъни. Не може да ни ругаете, защото ви пренебрегваме, а после да ни ругаете, защото се опитваме да се отнасяме с уважение към вас. Не, аз не те мисля за боклук между другото. Такова отношение имам към помиярите, които ви употребяват и злоупотребяват с вас. Освен това не мисля, че заслужавате това, което обикновено ви се случва. А що се отнася до копелето, което уби Джеки, искам да го видя зад решетките и да остане там до края на живота си. Затова трябва да се съгласиш да разговаряш с мен.
Настоятелността на Пола като че ли засегна някаква струна в душата на момичето. То отклони поглед и промърмори.
— Какво искаш да знаеш, ченге?
— Казвам се Пола. Кога започна да работиш с Джеки?
— Кой казва, че съм работила с нея? — това беше последен опит да продължи с предизвикателствата, но Пола виждаше, че й липсва предишното убеждение.
— Е, не е точно държавна тайна.
Хъни зачопли етикета на бутилката пред себе си.
— Започнах работа преди шест месеца. Тя ме взе под своя закрила, нали разбирате? Защото не знаех нищо за занаята, когато излязох на улицата, бях лесна плячка. Тя ме пазеше, да не се набутам в някакви лайна.