— Не съм го виждала, а съм тук от сутринта.
— Когато имаш време, се опитай да се свържеш с него — отвърна Карол.
— Веднага започвам да го търся. О, сега се сетих, че и Сам ви е оставил бележка — нещо за специалист по съдебно геологически анализи.
Като че си нямаше друга работа. Карол затвори уморено вратата на кабинета зад себе си и се отпусна на стола зад бюрото. Започна да рови из чекмеджетата, докато намери един парфюм „Пако Рабан“. Пръсна малко от него на шията и китките си, опитвайки се да неутрализира лепнещите по нея миризми. Ако Брандън влезеше тук, Карол не искаше да му замирише нито на морга, нито на кръчма.
После взе бележката, която бе оставена на бюрото й. Със ситния си, спретнат почерк Сам бе написал:
„Обадих се в катедрата по геология в университета. Един от преподавателите е работил с полицията, но неговата специалност са почвени проби, така че не ни върши работа. Но той ми даде телефонния номер на доктор Джонатан Франс — доколкото разбирам, когато става дума за варовикови формации, той е най-висшата инстанция. А при нас случаят е точно такъв. Той живее в Шефилд, но днес следобед ще бъде в Брадфийлд, затова го помолих да ни посети към три часа. Аз ли да разговарям с него, или предпочитате да сте вие?“
Карол се замисли. Винаги бе от полза да поласкаеш експерта, демонстрирайки, че съзнаваш важността на неговата помощ. Освен това щеше да й се отрази добре усещането, че поне при един от случаите, по които работеше, има някакво развитие. Тя включи компютъра си и прати на Стейси съобщение:
„Кажи на Сам, че аз ще разговарям с доктор Франс, когато дойде“.
Едва бе изпратила съобщението, когато вратата се отвори и вътре нахлу Брандън, без да чака да го поканят. Карол вдигна учудено поглед. Никога пред изминалите години, откакто работеше под ръководството на Брандън, не бе го виждала да обръща гръб на добрите маниери. Начинът, по който влезе, говореше по-ясно от всякакви думи, че Брандън е подложен на натиск от кръгове, чиято значимост тя можеше само да предполага. Той хвърли един брой от вечерния вестник на бюрото й.
„ВТОРО УБИЙСТВО НА ПРОСТИТУТКА В ГРАДА“, тръбеше заглавието на първа страница с тлъсти букви. А отдолу, с малко по-ситен шрифт: „Дали полицията е заловила истинския престъпник преди две години?“.
— Той ни се присмива, Карол. Две убийства за три седмици, а ние тъпчем на едно място.
— Аз не бих се изразила точно така, сър.
— Така ли? Да не би да разполагаш със заподозрян? Имаш ли изобщо някаква представа къде да търсиш този заподозрян?
Длъгнестото му лице беше изопнато от безпомощен гняв.
— Доктор Върнън откри следи от сперма по тялото на втората жертва. Образците са със силен примес на нейната кръв, но докторът смята, че в лабораторията ще успеят да извлекат достатъчно за ДНК анализ.
Карол се опитваше да запази спокойствие, но сърцето й биеше бясно, а по гърба й започна да се стича струйка пот.
Брандън изпухтя нетърпеливо.
— Освен ако този човек не присъства вече в базата данни, това не ни върши никаква работа, поне докато нямаме истински заподозрян. А имате ли някакво развитие в това отношение?
Карол се изправи, опитвайки се да намали така разстоянието между двамата.
— Опитваме се да се доберем до колкото е възможно повече клиенти на убитите жени, но не е лесно. Мъжете рядко са склонни да си признаят, че ползват услугите на проститутки.
Брандън вдигна вестника от бюрото и го размаха под носа й.
— Журналистите ни разпъват на кръст. Говорят съвсем открито, че сме станали причина Дерек Тайлър да бъде осъден несправедливо преди две години. Вече ми се обадиха от телевизията — настояват да направя изявление за вечерните новини. Трябва да можем да представим доказателства за истински напредък на следствието, Карол.
— Възложила съм на доктор Хил да изработи профил — каза тя, търсейки отчаяно нещо, което би било от полза на Брандън.
Той поклати глава.
— Не е достатъчно. Трябва да не изчакваме, а да нападаме. Струва ми се, че трябва да го предизвикаме. Най-добре да му подхвърлим примамка.
Карол не вярваше на ушите си. При положение, че Джон Брандън знаеше отлично какво бе преживяла тя, й предлагаше най-сериозно да изложи на сериозен риск някоя от подчинените си, пращайки я да работи под прикритие. Идеше й да закрещи, да му каже в лицето, че не се различава по нищо от хората, от които й предложи спасение. Искаше да му удари шамар, да го стресне и вразуми, да му напомни, че тя самата едва не загуби живота си поради точно такава операция. Но успя да се овладее и каза просто: