— Завързвам ти и ръцете, и краката. Така си принудена да правиш това, което искам аз. Принуда без съгласие на обекта — от това имам нужда.
Той започна да опипва втората халка, постави и нея на другата си китка, без да я затваря. Но точно в този момент телефонът иззвъня, той трепна и преди да успее да се възпре, пръстите му инстинктивно стиснаха халката, тя щракна и се заключи.
— Мамка му! — извика той вбесено, чувайки как се включи телефонният секретар.
Чу собствения си глас, който каза:
— В момента не мога да разговарям с вас, моля, оставете съобщение след сигнала.
След сигнала се разнесе гласът на Карол.
— Тони, обади ми се веднага щом чуеш съобщението. Наистина имам нужда да разговарям с теб. Ако съм вързана с нещо, настоявай да ме прекъснат.
Тони загледа телефона, после избухна в смях.
— Ти да си вързана? — после погледна мрачно ключа за белезниците, който се намираше на масата, на няколко фута от него. Пръстите на краката му едва достигаха пода. Заклати стола напред-назад, опитвайки се да го придвижи по плочите на пода. След няколко минути, вбесен и изпотен от усилието, успя да се добере достатъчно близо до масата и взе ключа в дясната си ръка. След пет-шест неуспешни опита успя да го пъхне в ключалката. Завъртя го и почувства как механизмът се раздвижва. Задърпа халката и след миг усети, че по чудо лявата му ръка е свободна.
За съжаление ключът също избра свободата — излетя напряко през стаята и Тони го чу как изтрака в умивалника. Последваха още няколко металически изтраквания, после едно последно, по-глухо.
— О, не — изпъшка Тони. — Само да не е паднал в мелачката за боклук.
Трескаво освободи глезените си и изтича до умивалника. Ключът не се виждаше никъде. Но зиналата паст на мелачката за боклук сякаш му се присмиваше.
— Да си го бях поставил за цел, нямаше да мога да го направя — измърмори той.
После погледна яростно към телефона и продължи:
— Жени!
Взе слушалката и набра номера на Карол.
— Нали искаше да разговаряме — каза той веднага, щом чу гласа й.
— Да, но не тук.
— Както кажеш. Градините в Темпъл Фийлдс подходящи ли са?
— Защо пък там?
— Защото трябва да отида до сексмагазина. Ще ти обясня всичко, като се видим. След половин час — удобно ли ти е?
След като излезе от кабинета на Карол, Брандън реши да мине през общата стая. Винаги бе от полза подчинените му да съзнават, че следи работата им. Докато обикаляше бюрата, той поговори окуражително с всички и прояви интерес към конкретните им задачи. Изобщо не забелязваше, че Сам Еванс не откъсваше очи от него.
Когато стигна до неговото бюро, Еванс гледаше екрана на компютъра си и си вземаше бележки.
— Как върви работата, Сам? — попита Брандън.
— Бавно, сър — отвърна Еванс.
— С какво се занимаваш в момента?
Еванс се поразмърда на стола си, видимо смутен.
— Аз… ъъъ…
Брандън застана така, че да вижда екрана.
— Следили сте доктор Ейдън Харт? — възкликна той учудено.
Еванс се покашля.
— Всъщност това е извънслужебна дейност, сър.
— Обяснете — настоя вече по-строго Брандън.
— Ами ние разполагаме със сведения, че доктор Харт е бил със Санди Фостър вечерта, когато е била убита. Но той има алиби от девет вечерта нататък, а според доктор Върнън жената е била нападната от убиеца по-късно. Затова главен инспектор Джордан реши, че доктор Харт е извън подозрение.
— А вие не сте на същото мнение?
— Правех всичко в свободното си време — защити се Еванс. — Просто имам някакво чувство, че не му е съвсем чиста работата.
Брандън се намръщи.
— Е, и?
— Той редовно ходи при проститутки, сър. Поне два пъти седмично. Но вече не в Брадфийлд. Отива в други градове.
Брандън възпря порива си да похвали Еванс за постоянството. Прекалено го тревожеха изводите, които се налагаше да си направи от факта, че той е провеждал следенето в разрез с нарежданията на Карол. Какво й беше станало, та е отхвърлила така набързо един сериозен обект на подозрения?
— Уведомете при първа възможност главен инспектор Джордан за това, което сте правили — каза той сухо. — Добра работа сте свършили, Еванс. Винаги е добре да не пренебрегваш вътрешното си чувство.