— Няма да ми повярва — отвърна твърдо Тони. — Знаеш не по-зле от мен, че препоръките на профайлърите лесно се пренебрегват, когато се стигне до несъгласие относно хода на операцията.
Карол прокара пръсти през косата си.
— Да му се не види! — избухна тя. — Човек би казал, че са си взели поука от това, което се случи с мен. Би трябвало да им е ясно, че навлезеш ли във вражеска територия, вече не си в състояние да контролираш хода на войната.
— Винаги смятат, че това няма да се случи с тяхната операция — отвърна Тони. — Вероятно няма изгледи Пола да откаже?
— А ти как мислиш? — отвърна примирено Карол и по лицето й се изписа тъга.
Тони посегна и взе ръцете на Карол в своите.
— Тогава ни остава да се постараем да избегнем провала.
Преди Карол да успее да отговори, мобилният й телефон иззвъня.
— Карол Джордан — обади се тя раздразнено.
— На телефона е следовател Чен — каза Стейси от другата страна. — Доктор Франс е тук. Геологът, нали си спомняте?
Карол подбели очи.
— Ще бъда при вас след десет минути, Стейси. Извини ме пред него, моля те — тя скочи на крака. Кафето й остана почти недокоснато. — Трябва да се върна веднага. Дошъл е един геолог от Шефилд, с когото трябва да разговарям.
Тони я изгледа озадачено.
— Приемам това като елемент от женската ти тайнственост — каза той и тръгна след нея. — Мога ли да дойда с теб? Искам да поговоря с Брандън за тази негова идея.
Тя му хвърли през рамо поглед, изпълнен с благодарност.
— Благодаря. Но нямам нужда от съчувствие, нали не си забравил?
— Никакво съчувствие — съгласи се той.
Както и да си го бе представяла Карол, доктор Джонатан Франс определено нямаше нищо общо с очакванията й. Висок, слаб, трийсет и няколкогодишен, той беше облечен в тъмносин рокерски костюм. Отвореният цип на якето позволяваше да се види снежнобяла тениска, разпъната от внушителни гръдни мускули. Беше се отпуснал в стола за посетители в кабинета на Карол така непринудено, сякаш се намираше у дома си. Гъстата му, тъмна коса бе ниско подстригана, така че стърчеше като четка на главата му, ситните бръчици в ъгълчетата на тъмносините му очи подсказваха, че обича да се усмихва. За първи път от месеци Карол установи, че срещата с привлекателен мъж буди у нея интерес, вместо да я стряска. Беше толкова шокирана от реакцията си, че незабавно прибягна до защитата на сухата официалност.
— Аз съм главен инспектор Карол Джордан — каза тя и протегна ръка.
Пръстите й потънаха в голямата му, топла длан с дълги пръсти и ниско изрязани, квадратни нокти.
— Приятно ми е да се запознаем. Джонатан Франс — отвърна той. „И гласът му е хубав“, помисли тя неволно, заслушана в лекия му западняшки акцент. Той неприкрито оглеждаше кабинета й.
— Не очаквах да видя точно това — каза геологът.
— Кабинета ли имате предвид или мен? — отвърна Карол и незабавно си помисли ужасено „Бог да ми е на помощ, аз като че ли флиртувам!“.
— И двете — каза той. — Не очаквах, че сте…
— Жена? — прекъсна го тя, насилвайки се да запази хладнокръвие.
Той се усмихна.
— Исках да кажа, че не очаквах да сте толкова млада. Вероятно звучи ужасно банално.
Напълно обезоръжена, Карол зае защитна позиция зад бюрото си.
— Не знам какво точно са ви обяснили — поде тя.
— Почти нищо — каза доктор Франс. — Само че искате да огледам някаква снимка и да се опитам да идентифицирам мястото, където е направена.
Карол отвори папката с материали по случая Тим Голдинг и извади увеличената фотография. Но преди да му я подаде, попита:
— Случвало ли ви се е да работите с полицията и преди?
Той поклати глава.
— Не, никога.
— Няма проблем. Но трябва да подчертая, че всичко, което ще обсъждаме тук, е строго поверително. Дори самият факт, че ни сътрудничите. Става дума за текущо следствие и не искаме престъпникът да има дори най-далечна представа за хода на нашата работа. Надявам се това да е приемливо за вас.
Той смръщи вежди.
— Може да се наложи да се консултирам с някой от колегите си. Но мога да го направя, без да изпадам в подробности и да му обяснявам защо му задавам такива въпроси.
— Това е добре. Разбира се, ако се стигне до арест и после до процес, може да се наложи да се явите в съда като свидетел, а това предполага известна публичност — надявам се това да не ви безпокои.