— Какво, по дяволите, си въобразяваш, Джон? Как може да искаш от Карол да нареди на една от подчинените си да работи под прикритие?
— Това е извън твоя ресор, Тони. Моите нареждания за хода на операцията нямат нищо общо с теб.
— Не се крий зад протоколни фрази, Джон. Вие ми плащате, за да можете да ползвате наблюденията ми на професионален психолог — и аз ти предлагам именно това. Карол Джордан бе подхвърлена на лъвовете от хора, които служат на същите господари, на които служиш и ти. Разбирам, че върху теб упражняват политически натиск да разрешиш възможно най-бързо тези случаи, но нали именно поради натиск от политическите среди се стигна дотам онези копелета да изоставят Карол в Берлин? Не съзнаваш ли, че в нейните очи това те изравнява с тях? Ти й предложи да работи при теб с аргумента, че това ще й помогне да се върне към живота, а сега я караш да поставя свой подчинен в същото положение, което едва не я унищожи.
Гневните думи на Тони се лееха като поток.
Вратът и лицето на Джон Брандън станаха тъмноалени, откроявайки се над безукорната белота на ризата.
— Надвишаваш правомощията си, Тони.
— Ни най-малко. Предупреждавам те, че ще нанесеш тежка психическа травма на една от най-опитните ти подчинени, ако я принудиш да ръководи такава операция.
Брандън парира веднага.
— Значи не възразяваш срещу самата операция, а срещу това, че възлагам на Карол да я ръководи?
Тони вдигна ядосано ръце.
— Успехът на операцията е съмнителен. Сама по себе си тя би могла да успее единствено ако бъде подпомогната от подходящи уловки в медиите. Но ти си прав, основното ми възражение е, че тя се възлага на главен инспектор Джордан.
— Да не мислиш, че не съм обмислял този въпрос? — Брандън повиши тон. — Честно казано, и без това имам някои съмнения във връзка с тази нейна неувереност, която според мен се отразява на правилната й преценка.
Тони се стъписа.
— Какво искаш да кажеш?
— Нямам намерение да обсъждам тези неща с теб. Но я си помисли, ако аз реша да възложа другиму операцията, как ще се отрази това на самочувствието й? Това е нейният случай, Тони, и тя отчаяно иска да докаже, че не е излязла от форма. Тя ръководи следствието по тези убийства. Ако възложа другиму да ръководи операцията с агента под прикритие, тя ще реши, че не мога да разчитам на нея. И — което е по-лошо — същото ще си кажат и подчинените й. Ако изберем този подход, Карол ще трябва да води играта. И на мен не ми е приятно, но не виждам алтернатива.
Тони удари с отворена длан по бюрото.
— Ами изчакай. Дай им възможност да се опитат да постигнат резултат с традиционни методи. Остави ме да се опитам да измъкна още нещо от Дерек Тайлър. Имам чувството, че той ще капитулира всеки момент, убеден съм в това.
Брандън поклати глава.
— Дерек Тайлър е мълчал две години. Защо да проговори точно сега?
— Той разговаря с мен тази сутрин — каза Тони.
Брандън трепна.
— Моля?
— Разговаря с мен.
— И какво каза?
Тони се почувства притиснат до стената. Знаеше, че Брандън ще отхвърли вероятността да получат сведения от Тайлър, ако му кажеше истината. Но ако излъжеше, това щеше да доведе само до нови проблеми в бъдеще.
— Каза, че не може да разговаря с мен, докато гласът не му позволи — отвърна той с въздишка.
— Видя ли — отвърна тържествуващо Брандън. — Такова нещо трудно може да се нарече напредък, нали?
— Разбира се, че е напредък — възрази Тони, макар да съзнаваше, съдейки по израза на Брандън и цялостното му поведение, че е изгубил. — Но вероятно ще мине време, докато постигна някакви резултати.
— Не разполагаме с такъв лукс. Повече време означава само, че рискуваме да загинат още жени. Ти би трябвало да съзнаваш това по-добре от всеки друг — каза Брандън. — А сега ми кажи какви примки да заложа в медиите.
Тони потри лицето си с ръце, като че ли се опитваше да изличи гнева и да го замести с професионална увереност. Впери поглед в пода, а когато заговори, тонът му беше отчужден и хладен.
— Той изнасилва, за да утвърди надмощието си. Гордее се с това, че държи под контрол сценария. Мисли, че е осигурил абсолютната си безопасност. Затова трябва да се съобщи на пресата, че второто убийство е дало ценни насоки на следствието. Трябва да демонстрирате, че убиецът не е толкова безпогрешен, колкото сам мисли, че е. Така ще засегнете суетата му, ще го предизвикате да докаже, че грешите. И тогава вашият сценарий с примамката може да има желания краткосрочен ефект — той се изправи и загледа Брандън в очите. — А ти искаш точно това, нали, Джон? Бърз, ясен, задоволителен резултат.