Брандън се извърна и натисна копчето на интеркома.
— Поканете главен инспектор Джордан да се качи при мен, моля — после, все така с гръб към Тони, отвърна: — Да, Тони. Точно това искам — бърз, ясен, задоволителен резултат. И считам, че Карол може да го постигне с операцията, която замисляме.
— За нейно добро се надявам да си прав.
Мерик влезе в общата стая, балансирайки сандвича си върху чашата чай. Беше късен следобед и нямаше кой знае какво за правене. В стаята беше само Стейси. Мерик я поздрави, тя измънка нещо в отговор и той се разположи зад бюрото си. Беше доволен от временното затишие; бе надникнал в отдел „Убийства“, видя, че там е претъпкано с хора, и реши да се заеме със записките си от проведените разпити на собственото си бюро. Отпи от чая си и потри очи. Напоследък спеше зле. Това нямаше нищо общо с леглото в стаята за гости на Пола — дължеше се на мъчителните чувства, които го разяждаха. Децата му липсваха толкова силно, че той изпитваше почти физическа болка при мисълта за тях. Макар преди да се бе случвало да не ги вижда с дни, сега съзнанието, че няма правото да ги види, го караше да чувства нещата съвсем различно.
Линди не му липсваше никак, и това също го смущаваше. Как бе възможно да не е забелязал как любовта им се е стопила и изсъхнала? Това не се дължеше на някакъв негов интерес към друга жена. Не се бе изкушил да търси някакъв подтекст в предложението на Пола да живее в дома й. При това и в нейното поведение нямаше нищо, което да подсказва, че тя вижда у него нещо повече от приятел — дори на него да му бе минала мисълта да потърси утеха при нея. Засега съзнанието за края на любовта, която го бе свързвала някога с жена му, го караше да изпитва странно чувство на вътрешна пустота.
Мерик въздъхна и включи компютъра си. Тъкмо бе започнал да вписва данните от предимно безплодните разпити, които бе провел, когато влезе Пола.
— Здравей, Стейси — каза тя весело, дойде до бюрото му и седна на ръба. — Здрасти, Дон. Как върви?
Той изкриви лице.
— Откровено казано, никак. Тази сутрин се поразходих по улиците, след като разпределих задачите. Но със същия успех можеше да си остана тук и да чета вестниците. Тъкмо записвам малкото, което успях да науча, и после ще отида в приемната да прочета останалите доклади — той прелисти страниците на бележника си. — Всъщност имаше един смешен момент. Разговарях с едно от момчетата, които проституират, и той попита: „Разбрах, че момичетата отказват услуги, ако клиентът иска да ги върже за леглото. Как мислите, дали да не започна да отказвам и аз?“ Едва запазих хладнокръвие. „Не си негов тип, синко“, така му казах.
— Е, поне си се посмял — отвърна Пола. — А пък аз току-що прекарах един час в картотеката, преглеждайки снимки с едно хлапе на име Хъни. Работела понякога с Джеки, когато клиентите искали тройка. Надявах се, че ще успее да идентифицира някои от общите им клиенти, но нищо не излезе. Проблемът е там, Дон, че това е цял скрит свят. Всички тези хора живеят благодарение на потайността. Джен твърди, че те до такава степен са свикнали да си затварят очите пред това и онова, че накрая наистина престават да забелязват какво става около тях.
— Тя би трябвало да знае, нали е кралицата на нравствения отдел — отбеляза сухо Дон.
— Ти не я харесваш, нали? — попита Пола.
— Тя е многознайник — отвърна Дон. — А нали, знаеш, че…
— … никой не обича многознайниците — завършиха двамата хорово.
Пола стана.
— Оставям те да си вършиш работата — каза тя. Но преди да тръгне към собственото си бюро, вратата се отвори и вътре влязоха Карол и Тони. Когато забеляза Пола, Карол се извърна и двамата с Тони се спогледаха.
— Пола — поде Карол. — Би ли дошла при мен? Трябва да поговорим.
Пола повдигна вежди зад гърба й, поглеждайки Мерик, после последва нея и Тони в кабинета. Тони се облегна на стената, скръстил ръце. Карол седна и направи знак на Пола да направи същото. Пола чувстваше, че и двамата са напрегнати и се питаше какво ли се е случило. Самата тя не беше притеснена — не бе направила нещо, което да й дава повод за притеснение. Единствената тайна в живота й не бе нещо, което Карол Джордан би могла да поиска да обсъжда с нея в кабинета си. Най-малко пък в присъствието на Тони Хил.