Той почувства напрежението й, отдръпна се и я изгледа озадачено.
— Да не би да съм казал нещо неуместно? — попита той все така весело и закачливо.
Карол въздъхна — досега не бе осъзнала, че задържаше дъха си.
— Причината не е в теб — измънка тя, заковала поглед в ръкава на сакото му. Беше се учудила, когато не се появи с кожения си костюм вечерта, но той й обясни, че винаги взема смяна дрехи, когато пътува по работа. Сакото от туид, джинсите и пуловерът с висока яка променяха доста хлапашкия вид на рокер.
— Какво те притеснява, Карол? — гласът му беше мек, в него не се долавяше и следа от раздразнение.
— Съжалявам, аз… — не знаеше какво друго, освен истината би могла да каже, а нямаше представа как би му казала това.
Ръцете му още докосваха тялото й и тя едва успяваше да се овладее и да не се измъкне от прегръдката, която сега приемаше като нападение.
Той я пусна, сякаш бе доловил напрежението й. Ръката й беше все още на гърдите му и той я покри нежно с длан.
— Добре — каза той, — тръгвам си.
Отстъпи назад, но все още държеше ръката й.
Карол стисна здраво клепачи.
— Бях изнасилена — каза тя. Думите увиснаха между двамата. Ръката му държеше все така спокойно нейната. Тя отвори очи, очаквайки да види в неговите шок, гняв, съчувствие, любопитство.
Но по лицето му бе изписана само загриженост. В пълното мълчание очите им отново се срещнаха. После, много внимателно, той проговори:
— В такъв случай е било много смело от твоя страна да приемеш поканата ми тази вечер. Благодаря ти за доверието.
Тя се стъписа. Не бе срещала подобна реакция на думите си.
— Не знам колко е било смело — отвърна тя. — Но може би не беше съвсем честно.
Той поклати глава. Светлината на уличните лампи се пречупи в косата му и тя блесна.
— Не бъди толкова сурова със себе си. За първи път ли излизаш с мъж, откакто ти се случи това?
Карол кимна.
— Да, за първи път излизам с човек, когото не съм познавала преди — пое си дълбоко дъх и каза треперливо. — Оттогава минаха седем месеца, а все още виждам преживяното по-живо от нещата, които съм правила днес.
— В такъв случай имаш основания да се гордееш със себе си. Никога не бих могъл да предположа, че имаш някакви други грижи, освен работата — той сведе глава към нея и й се усмихна. — Най-добре ще е да сложим край на вечерта — той пусна ръката й. — Може ли да ти се обадя пак?
— Да, моля — отвърна тя. После, тласната от внезапен импулс, се повдигна на пръсти и го целуна. Устните му бяха сухи и хладни, той не се опита да я прегърне отново. Стояха малко смутено един срещу друг и се усмихваха.
— Лека нощ — каза тя тихо. Тази вечер бе имала късмет. Беше излязла с мъж, който не я отхвърли като повредена стока, не прояви яростно желание да отмъсти за стореното, нито пък я отблъсна със зле прикрито отвращение. Не беше я задушил с изблици на съчувствие, не беше я попитал как бе възможно такова нещо да се случи на жена като нея. Всички тези отрицания, събрани заедно, създаваха преживяване с положителен знак, което не бе имала от изнасилването насам. Предполагаше, че Тони би реагирал именно така, ако не го разкъсваше чувството на вина.
— Лека нощ, Карол — Джонатан посегна към шлема си. — Ще почакам, за да те видя как влизаш — каза той и яхна отново мощната машина.
Тя отвори градинската врата и тръгна по пътеката, забелязвайки за първи път, че на горния етаж светеше в стаята, която в такива къщи обикновено е спалнята, но Тони бе превърнал в свой кабинет. Сърцето й подскочи. Надяваше се той да не е станал свидетел на кратката сценка, която двамата с Джонатан току-що бяха разиграли пред прозорците му.
Тони седеше зад бюрото си, вперил невиждащ поглед пред себе си и прехвърляше в съзнанието си това, на което току-що бе станал свидетел. В деветдесет и девет от сто случая нямаше да забележи нищо. Макар наблюдателността да бе основно изискване на професията му, нямаше обичай да седи край прозореца и да следи живота на другите хора. Освен това, когато работеше, погълнат от четене, писане или анализ на данни, би било необходимо нещо далеч по-силно от непознатия шум на мотор, за да го откъсне от заниманията му.