Но когато Джонатан Франс бе завил по тяхната улица, Тони тъкмо стоеше близо до прозоречната ниша и оглеждаше редиците книги по рафтовете — търсеше нещо, за което беше уверен, че е там. Това беше проблемът при смяната на жилище — независимо от това колко старателно подреждаше книгите при опаковането, на новото си място те никога не бяха там, където очакваше да ги намери.
Затова, когато моторът спря пред входа на къщата, той не беше забравил изцяло за външния свят както в повечето случаи. Надникна любопитно през прозореца точно навреме, за да види как проблясва русата коса на Карол, когато тя смъкна шлема. Първият му порив бе да се откъсне от прозореца, за да не нарушава правото й на личен живот. Но когато тя протегна ръка към високия мъж, който също бе слязъл от мотора, Тони установи, че не може да направи и крачка назад. Опита се да си каже, че я следи само за да се убеди, че няма да й се случи нещо неприятно. Съзнаваше, че това е лъжа, но отказваше да признае пред себе си обърканите чувства, които се криеха в подсъзнанието му. Видя как тя избегна първата целувка, видя как мъжът я освободи от прегръдката си, как двамата размениха няколко фрази и после внезапно Карол пое инициативата.
Смутен, той издаде някакъв нечленоразделен звук и отстъпи в сенките, когато Карол се обърна, за да влезе в къщата. Отпусна се на стола си и остана така, скрил лице в ръцете си. След време вдигна глава, примигвайки, за да пропъди напиращите в очите му сълзи.
Ревност. Ревността му бе толкова силна, че я чувстваше като жлъч, надигнала се в гърлото му. Обичаше я; беше си го признал преди доста време. Но по всичко личеше, че пропастта между двамата бе станала прекалено широка, за да може някога един от тях да я преодолее. Въпреки неговите усилия Карол очевидно бе избрала свой път към спасението. И този път не предвиждаше неговото участие.
Атмосферата в залата бе натегнала от очакване. Навсякъде се носеше тихо бръмчене на разговори — следователите се питаха защо главен инспектор Джордан ги беше свикала.
— Не ме е грижа какво ще ни възложи, стига да не трябва пак да разговарям с проститутки на дъжда — сподели Сам Еванс с Кевин Матюс. — Това навън ми напомня на трите маймунки, нали знаеш — не са чули, не са видели, нищо не казват.
— Човек никога не може да бъде сигурен с Джордан — отвърна Кевин. — Тя определено има нестандартни хрумвания.
— Но имат ли ефект? — попита Еванс. — Нестандартните й идеи имам предвид.
Кевин зачопли някакво петънце на панталоните си, което току-що бе забелязал.
— Тя има някаква плашеща способност да се ориентира правилно — отвърна той. — Виждал съм я да предлага идеи, които дори Тони Хил намираше за абсурдни. И после се оказваше, че е била права.
— Да, но след това, което й се е случило… може би вече няма смелост да рискува — изтъкна Еванс. Ровенето из бюрата на колегите му късно вечер не му донесе никаква полезна информация за Карол Джордан. Тя като че ли поверяваше извънредно малко неща на хартията, а на компютъра — още по-малко. За да постигне целта си, той трябваше да проникне в мислите й, но това очевидно щеше да му отнеме доста време. До този момент бе успял да избегне възникването на удобен момент, в който да й съобщи, че е следил Ейдън Харт. Надяваше се Брандън да й го каже първи — това щеше да я постави в уязвимо положение. Но това като че ли не се бе случило.
— Не съм много сигурен — прошепна Кевин във внезапно настъпилата тишина. Извърна се и видя Карол, която прекосяваше стаята, за да застане пред редиците насядали полицаи и следователи. Дон Мерик я следваше по петите. Кевин си каза, че от седмици насам Карол не бе изглеждала толкова добре. Кожата й блестеше, погледът й беше оживен.
Карол спря пред таблото с окачените по него снимки на Санди Фостър и Джеки Майал. Вгледа се в лицата им и мълчаливо си обеща нещо, после се обърна с лице към колегите си. Беше дошла в кабинета си още в седем сутринта, за да разработи стратегията на операцията, потискайки личните си опасения, и въпреки това все още се чувстваше бодра, умът й беше свеж. След като се разделиха с Джонатан, си бе легнала веднага, не беше пийнала дори една чаша преди лягане. Спа дълбоко, докато я събуди будилникът. Не се беше въртяла в леглото, не беше сънувала кошмари. И не бе изпитала нужда от алкохол. Трите чаши вино, изпити с вечерята, практически не се брояха, сравнени с количеството, което бе свикнала да изпива вечер напоследък.
Не си въобразяваше, че е превалила планината, но си мислеше, че може би все пак най-сетне е стъпила на верния път, че вече има пред себе си избор на посока.